3 февруари, 2012
Още вчера си харесах една сьомга на много добра цена и я купих. Сьомгата е много полезна риба.
Хубаво е поне в седмицата веднъж да има някакво плато отсьомга, я пушена, я печена.
Полвината я приготвих за пушене, я другата половина, за плочата.
Само се чудех дали да махам кожата, но се отказах, не ми се занимаваше. Имам вече една кожа във фризера и я бях забравила, днес я открих случайно, докато преглеждах торбичките във фризера. Не ми трябват повече кожи. Значи с кожата.
От централната кост ще направя пастет, но не днес, че нещо ме мързи.
Нарязах я на парчета от по 140 -150 грама всяко, бяха общо 5 филета. И се зачудих с какво да я овкуся.
Взех си приятелчето чукалника и започнах да слагам вътре: 2 скелидки чесън, морска сол, настъргана кора от лимон, лимонов сок,черен пипер, копър, настърган пресен джинджифил, соев сос. Не бях сигурна дали копъра и джинджифила ще вървят доре ръка за ръка, но получи се добре, просто копъра толкова добре върви със сьомгата, че нищо друго не му пречи, само помага.
Намазах с полученото редичко пюренце парчетата риба и ги оставих да си починат. Нямах намерение да правя нищо друго освен супата и салатата. Достатъчно ядене е.
Сьомгата е мазничка риба и засища, но понеже мазнините й са полезни, айде ще премълчим.
Първо се пече откъм кожата, за да си хване коричка и да си пусне мазнината. Аз я слагам на сухо, без допълнителна мазнина. Не трябва да се пече много, отвътре трябва да остане сочна и крехка, а не суха и на конци. От страната на кожата не бях сложила подправки и ефекта беше нинакъв, но пък когато обърнах парчето откъм месото, лелеееее! Каква миризма се разнесе, начесън, на лимон, на копър. Страхотно!Това, че прчетата бяха дебелички ми помогна да не се прецакам с прекалено печене. Плочата направо запечата всички сокове вътре. Нека им! Захлупих с капак, да не излизат и оставих така 2 минути. Стана супер!
Интресно ми е как всеки път се получава различно! Въпреки рецептите, дори само едно нещо да промениш и резултата е друг. Пак става, но разликите са тези, които дават нюансите. А те зависят понякога от толковамалки неща, като например, дали си станал сдупето на горе или не, дали са ти казали, че те обичат или само дежурно са те целунали, дали слънцето свети с пълна сила или срамежливо се крие зад облаците.
Малки неща, които ни свързват със здрави нишки за всичко около нас - хора, цветя, море...
