19 февруари, 2012
Не остана ни за снимка. Пилешки бутчета на фурна. Уж класика. Ама, то ме налегна скуката да е пак същото, а и като се оказа, че има само два картофа, айде мисли и импровизирай нещо. Само една мисъл ми стоеше като светеща лампичка в главата. Не искам да стане сухо, а добре опечено и сочно.
Много зеленчуци им сложих, всички които имах, малко водичка и завих тавата с фолио. 10 минути преди края чак сложих и останалите от преди няколко дни броколи и един кочан царевица.
Купих ги тези царевици и им се чудех защо ги купих. Продават се готови сварени и само да се стоплят са готови за ядене. Едно време ги препичах за три минути на плочата, за да хванат загарче. Но сега нещо не ми се занимаваше. Само минах с ножа по зрънцата и ги изсипах в тавата.
Аз ядох само зеленчуци, нещо не ми се яде месо напоследък. Само от миризмата и ми се повдига. Явно съм се претоварила с тия протеини и тялото ми ми дава знаци, иска почивка. Може би ще е добре да мина малко на пости.
Вечерта се върнахме от репетиции гладни и изморени, само си мислех за една салатка с ракийка, която да намести нещата по местата им.
Дойде ми вдъхновението. Печени чушки, лук, маслини, пушена рибка, царевица, сирене ииииии....печени филийки. Тези печени филийки ги надробих на хапки и ги мушнах в салатата. Така обърках всичко с малко сол, оцет и зехтин. Филийките хем попиха сокче, хем останаха хрупкави. Стана супер салатка. Мъжът се присламчи тихичко. Обаче се оплака, че нямало месо.
Ох, този мой хищник!!! Ще ме умори!!! Рибата изобщо не я смята за месо, а пилето не го уважава много-много.
Дори в най-тежките години, когато бяхме студенти, не можеше да мине без месо. Може да е мъничко, може да е кренвирш, но да мирише на месо. Веднъж направих боб с кисело зеле и бях толкова горда със себе си, че стана почти толкова вкусно, като на баба и майка, а той ме попита какво има за второ. Боба беше постен, ама как така без месо!?!?!
Тази вечер придърпа едно останало от обяда пилешко бутче. Щом го свърши и вечерята свърши. Салатата нямаше веченикакво значение. МЕСО нямаше!
Старнно как обаче се сменят вкусовете, днес той самият предпочита боба и лещата постни. Явно възрастта си казва думата. Само че, не го държи за дълго.
