18 февруари, 2012
Сутринта исках да зарадвам детето и незнам защо, но реших да импровизирам.
Едно яйце, вода и прясно мляко по равни количества, един бакплувер,сол и брашно за меко тесто. Нещо средно между мекици и бухти. Не ми се чакаше да втаса маята, затова сложих бакплувер. НО то така или иначе трябваше да почине малко. После ги рязах с една чашка да са кръглички и ги опържих на много умерен огън. Станаха. Не бяха лоши. Питам ги моите:
-Как е? Нещо средно между мекици и бухти...
-Повече бухти, отколкото мекици - отбеляза сина.
-Ами исках да е нещо по-различно, аман с тия мекици!
-Ние нямаше да се разсърдим на мекици.
Мъжът само дълбокомислено добави:
-Няма нужда да мислиш много, мекици си е добре.
Дааааааа, беше повече от ясно, че мекици могат да ядат безкрай!
Наистина, ако някой обича нещо много, може да го яде толкова често колкото си иска и няма да му омръзне.
Спомням си, че преди много години, мъжът ми ми сподели, че му се яде бекон с яйца на очи за закуска, ей тъй на, да видел какво е. Толкова му хареса, че се научи сам да си го приготвя. Изработи тая техника до съвършенство! Разбира се, тогава беше млад и беше като кука. Ядеше обаче като за трима. Чак се бях притеснила по едно време, че има някакъв проблем с метаболизма, не усвоява храната. Ядеше и тоя бекон, и две яйца, и кашкавал, и печени филийки, и кафе и какво ли не. Очаквах, че ще надебелее, ще се стресне и ще спре. НО не и това право черво, каквото беше тогава. Не само, че не напълня, ами и не се оплака, че му е омръзнало и така в продължение на цяла година закусва само това. В продължение на година! Без прекъсване!
Така си е, всеки си има любими яденета, които може да яде безкрай. В нашта къща това са мекиците и баницата. Стана ясно, че няма какво да импровизирам, на мъжете изобщо не им пречи да повтарят, даже напротив. Така се чувстват сигурни в резултата. Защо да рискуват, ако няма нужда?!
Още вчера беше запланувано днес да репетираме цял ден и за обяд прибегнах до резервните варианти. Една осмица замразени кебапчета заеха позиция за отмразяване.
Трябваше уж двамата с мъжа да тръгнем, но се оказа, че трябвало да се ходи със сина до незнам си кой магазин, щото трябвало да се купи еди какво си. И излязоха.
Аз се ядосах. Бясно забрах един забравен ананас от хладилника и тръгнах сама към локала. Бях решена да продължа с диетата, но ми стана жал за тоя нещастен ананас. Само аз ям ананас! И много го обичам. Но с тази диета плодовете остават назад. Майната й на диетата, няма да хвърлям ананаса. Айде с мен на репетиции. Все ще помогне с нещо за подобряване на настроението.
Мъжът се обади по някое време да попита какво ще се прави за обяд. Дадох инструкции на детето какво точно има да прави и го оставих да се оправя. Мъжът се предтстави на работния терен и добре се представи. Беше една хубава репетиция, една на хиляда!
Като се върнахме вечерта, бяхме умрели от глад. И тогава настъпи пълен хаос!
В една ръка грабнах кебапче (детето добре ги беше опекло, много добре), в друга стиснах бира и така си починах, че едва стоях на стола пред компютъра. Опитвах се да бачкам нещо, но мозъкът даваше заето. Айде, в леглото, че утре пак!
