14 февруари, 2012
Немога да си отида спокойна от този свят, ако не се науча да правя любимата ми торта.
Едно време я правеше майка ми много често. Беше много модерна и сред приятелките й, така че, ако я нямаше в къщи, беше твърде вероятно да ни я сервира някоя жена от комшиите.
Наслаждавах се на тази торта с всичките си сетива. Проста и с ясен вкус. И от няколко години насам все не мога да намеря случай да я направя.
Не ми върви и това е!
Първо ми беше трудно да се сетя да поискам рецептата от майка. После, докато намеря адекватните продукти в Испания, което хич не беше лесно. Намерих ги. И сега дойде ред на мен самата. Да се наглася, да намеря момента, да се осмеля (сладкарството не е моя сила, нито сладкото ми е любимо).
И когато за рожденния си ден миналата година най-после се наместих да направя таи торта, те взеха, че оттеглиха подходящата сметана от пазара.
Айде иди, че се оправяй! За рожденния си ден я направих криво ляво, беше, както и очаквах, жива мъка!!!
От тогава започнах да търся заместител на тази заквасената сметана. И най-после се сетих какво би могло да даде долу-горе същия резултат. Маскарпоне!!!
Това италианско "сирене" е повече сметана, отколкото сирене. Няма вкус, само плътност, и то голяма. Масленноста му е висока и носи както сладко, така и солено. Използва се за правене на тирамису, но там се смесва със захар, бити жълтъци и после бити белтъци. Никога не съм го правила, но може да си го запланувам за някой специален случай.
Днес е празник. Едно време празнувахме Свети Трифон Зарезан. Сега се празнува Свети Валентин. Преди се ходеше на лозята, да се зарязва и да се полее с вино да даде лозето много плод и стане хубаво вино. Днес кпуваме бонбоми, ходим на ресторант и си казваме, че се обичаме. Незнам, може би съм остаряла вече, но предпочитам да пийна чаша вино на някое лозе, заедно с любимия ми мъж, отколкото да ям бонбони.
Но днес е ден, специален, както и да го погледнеш. Реших да направя тази торта и ми е все едно как ще нарека празника, важното е да стане и да й се радваме.
Отворих папката с изрезките и веднага я намерих. Сметанова торта.
Как се сменят нещата с времето. Едно време (никога не съм си мислела, че ще стигна до този момент да започвам с тази фраза спомените си, боже!), рецептите се пише простичко, без никакви обяснения. И като си помисля, за какво са ти? Рецептите се пишеха когато си пробвал нещо, когато си видял резултата, предаваха се от домакиня на домакиня от приятелка на друга. Обичай си беше жената да приготви нещо и да почрпи. Сега вече повечето си го купуват в магазина или просто отиват на ресторант. Би било жалко да се изгубят всички тези простики и естествени неща от миналото.
Направих тортата, заместването с Маскарпоне беше повече от успешно. Само се наложи малко да го олекотя със сирене кварк (Light), защото беше доста гъсто и мазничко. На сладост също го докарах. Изобщо, получи се, за малкото опит който имам в сладкарството, даже много добре.
Само една идея не ми излизаше от главата - ЯГОДИ!!!
-Мъже, иди набери малко ягоди. Мисля, че ще стане добре за тортата.
Съгла си се, без бой. Завърна се след близо час, но с ягоди.
Това е то. Просто и ясно, като любовта.
И беше чудесен финал на целия ден.
Другото детосготвих само ще го спомена, колкото да не го забравя.
За обяд
Крем-Супа от зеле с печени филийки с пармезан.
Печеня сьомго-пастърва, със сос от розмарин, чесън, соев сос и сусам.
Това беше интересно. Пастървата само я осолих и чак когато се опече я залях с омиризмения зехтин с чесън и розмарин, плюс сос на рибата и соевия сос. Поръсих я със сусам за по-интересно.
Салата от червено цвекло със сирене. Чудесна комбинация.
За вечеря
Суши
и тортата от моето детство!
Днес се стрепах да готвя, но ми беше приятно. И весело, и сладко, и спокойно, и обично.
Честит празник, на Трифон и на Валентин!
