17 февруари, 2012
Има някои неща в испанската кухня, които ми харесват достатъчно, за да се науча даги приготвям до перфектност. Такъв е случая например с морските плодове и разните видове риби.
Има обаче още нещо, което ме изненада определено. И това са бузите. Няма значение дали са свински или телешки, това е едно от най-вкусните неща, които някога съм яла.
Скоро, в един документален филм, разбрах, че най-силните мускули са дъвкателните. И досега не си бях дала сметка, че това са всъшност бузите. Това са 2 парченца месо, големо колкото една мандаринка, само малко по-плоски. Пълни са с желатин!!!, т.е. Искат много варене, дълга обработка и достатъчно овкусяване.
Днес ги видях на оферта и си казах, че е крайно време да ги направя.
За първи път ги ядох преди едно 10-ина години и се изненадах. Какво е това месо, от какво е? Не знаех много испански, но можах да попитам. И за да ми обясни, готвачката се плесна по бузите. После добави едно "Муууу", което трябваше да означава, че е телешко.
Не можех да си представя, че е възможно да има такова нещо. При нас месото от главата, особено от свинското, се използва я за пача, я за създърма. Но да се ядат отделно бузите, това за първи път го чувах.
Разбрах им името на испански - carrillera (карилера) и от тогава от време на време ги приготвям.
Искат алкохол (вино, шери или бира), защото са много фиброзни, а алкохола помага да омекнат по-добре.
Та днес се захванах да го приготвя. От сутринта само се чудех кога да ги зарежа моите, та да избягам да бачкам, но все не можех да намеря времето. Айде сега супата, после бузите и тооооо.....за мен пак не остана време. Чак след обед.
Но пък бузкте станаха превъзходни.
Сложих им подправчици, български вкус, и ги запекох леко от двете страни. Размириса се на шарена сол из цялата къща. И сега беше ред да ги залея със виното. Опааа, няма вино. НИ бяло, ни червено. Как се зарязахме така?! А БИРА? Въх, и бира няма! Ами сега?!
Има сидра. Става. Какво е сидрата? Охххх, кисело ябълково вино. Звучи странно и е странно, но тук хората си се гордеят с него. Сидрериите са винаги пълни. Не се харесва на всекиго, защото е кисело и стърже на стомаха. Лекичко е и не се усеща, но ако не мезиш докато го пиеш, може да не може да станеш от стола по някое време. Много коварно питие!!! Яли сме му попарата, особено в началото. Но по малко, може. Даже е полезно за храносмилането, защото тзи киселина разгражда мазнините. А за готвене е доста интересно, защото дава един особен аромат на ферментирали ябълки.
Та, бузите, поради липса на друг алкохол, бяха заляти със сидра. Размириса се на таверна. Сега си помислих, че само сидра не е достатъчно. Я да видим с мед! Сложих една много сериозна лъжица мед, от тукашния, домашен. Много добър мед, гъст и миризлив като гора. Цялата тази комбинация от български подправки (чубрицата и сминдуха почти не се използват, а и не се познават в Испания) и астуриянски мед и сидра, можеше спокойно да заприлича на "орел, рак и щука", но не беше така. Явно Астурияс и България си приличат по много повече неща, отколкото ми се струва. Експeриментът беше успешен. Час и половина се киснаха на много бавен огън и станаха за чудо и приказ! Само ги извадих да ги нарежа на парченца и пак ги върнах в сосчето.
За гарнитура им сварих един ориз.
Аз и от това не ядох, само го опитах. Набързо хапнах едно пилешко филе с туршия и запраших да бачкам. Че няма време!
