31
май, 2012
Днес плаках.
И аз незнам защо, просто чувствата ми така напираха, че трябваше да се излеят
във някакъв вид течност. И не беше друга, а сълзи, от солените.
Истината е
простичка. Стана ми мъчно.
Но как се
стигна до тази тъга е по-интересно. Искам да запомня този миг, защото е един от
малкото случаи, в които истината ти се изпречва в толкова оголения си и
опростен вид.
В началото
на пролетта видях да продават в един магазин три вида арпаджик - бял, нормален
и морав. Мислех си: "Ех, сега да имах една градинка, един квадратен метър
само, бих си посяла този арпаджик, за да ям по-късно истинска пролетна салата
със зелен лук. Тук не го продават, дори не го отглеждат. Единственото, което
донякъде прилича на зелен лук е една почти готова глава лук, доста голяма, с
едни грозни, огромни и почти обезформили се вече лучени пера. Купувам го този
лук редовно, защото вкусът му е най-близкият до нашия зелен лук. Казвам наш,
защото съм го яла в България, но той не е само наш, може да се намери в
Германия, в Англия, в Гърция, НО НЕ и в Испания. Как можах да дойда да живея в
страна, в която не познават зеления лук?!!!
Както и да
е. Видях този арапджик и, подтикната от носталгични потребности, го купих.
Нямах и представа, какво ще го правя. По моите прозорци, които стават за
гледане на цветя, вече няма място! Но го купих.
И така стоя
на един от прозорците с най-малко светлина дълго време. Докато един ден,
чистейки, го отворих и се сблъсках с мрежичката с тук-там поникналия вече
арпаджик. Сърцето ме заболя! Почувствах се като долен предател, бях му обещала
да стане лук, а го бях зарязала като последния прошляк пред прозореца ми. И
тогава се засрамих от себе си... Вззех го и го засях в съндъче на терасата на
ателието. Само трябваше да го поливам от време на време. И този път удържах на
думата си, поливах го и се грижех за него. И той ми се отблагодари!
Стана висок
и зелен, истински пролетен зелен лук!
И днес,
някои стръкове вече бяха достигнали вече достатъчна височина, за да бъдат
откъснати и приготвени за днешната дългоочаквана зелена салата.
Но незнам
как се случи, че изобщо не стигнах до в къщи за обяд. Останах в ателието, купих
си няколко вида хлебчета, една биричка и седнах на терасата да си приказвам с
лука. И не само си приказвах с него, ами и го опитах. Много добре вървеше с
хлебчето с Ементал. Направо освежи хапката!
И сякаш
изведнъж всичко наоколо изчезна. Не бях в Испания, в задния двор, на една
грозна, облепена с долнопробни и мръсни фаянсови плочки тераса. Бях си в
България?... Не...на село!... Спомних си колко лесно и естествено беше да
станеш от масата на двора, да отидеш в градината и да откъснеш стръкче лук,
една-две краставици и два-три домата. Краставиците ги белехме, а обелките
давахме една по една директно на зайците, зеленкото от опашката на доматите
хвърляхме на кокошките, които се избиваха за тях, а лука се режеше направо в
купата за салата. Малко сиренце отгоре и готово! На децата ни беше
"забранено" да ядем само салата. Дядката все се шегуваше: "Който
не пие ракия, не може да яде салата!"
А толкова
беше сладка!!!
Един ден
смело отговорих на дядо ми, че ще пия ракия! Само и само да ми даде да ям
салата! И той, нали си беше шегаджия, ми сипа в една от онези малки ракиени
чашки мента с лимонада. Дали съм имала 7-8 години. Смело пиех ментата и се
наслаждавах на правото си да ям салата!!! Май това е било първото ми напиване,
не знам. Само помня, че баба се скара на дядо и каза: "Напи детето, бе с
твойте шеги!"
Обаче ядох
салата!!!
И сега този
нищо и никакъв лук ме върна към детството ми, към корените ми. И си дадох
сметка, че един милион държави да сменя, моята страна се свежда до онзи малък
регион в източна Тракия, къде за първи път вкусвах, опитвах, усещах, чувствах
земята.
Стресна ме
глас отгоре:
-Много ти е
хубав, как само е пораснал! Какво ще го правиш после?
Съседката
отгоре беше забелязала, че на тази грозна тераса, на която има само две саксии
с поникнала трева в тях има и едно сандъче пълно с живот. И то не е цвете, а
ЛУК!
-Нищо няма
да го правя, сега е идеален за салата.
-А, няма да
го пресаждаш, така ли?
-Не, направо
в салатата.
-Хубаво, от
градината в салатата. Много хубаво!
Да, много
хубаво! Откъснах още едно стръкче и отхапах от хляба с чушките. Не ми хареса
комбинацията. Но пък лука оправяше нещата. И пак се потопих в мислите си.
Всъщност след незнанието на съседката, че лука може и така да се яде, не ми
бяха останали много. Само една. Която ми е страра позната: "Как попаднах в
тази чужда страна, къде нямат и понятие какъв е вкуса на зеления лук
напролет???!!!" И си отговорих с повече яснота от всякога: Търсех
спокойствие.
Само, че тогава нямах и предтсава, че всяко нещо си има цената. И че от едни лайна се насаждаш на
други!!! Само дето се казват "mierda". Така е. И ми се приплака... Не беше от лука. Или пък...точно заради
лука беше!......
