21 август, 2012
Нямаше време
за нищо! Даже за мислене. Или поне аз така си мискех. Или просто бях толкова
гладна, че нямах време. А може би всичко това взето заедно.
Сутринта
рептиции, мъжа наляво-надясно, бабата ранена. А аз гладна!
Набързо
спретнах крем супа от един останал бульон от кокали и остатъците от вчерашното
общо творение. Така де, няма да се изхвърля!
Сьомгата си
беше готова нарязана, та поне нея нямаше какво да я мисля. На тигана и толкоз!
Запретнах ръкави и забързах.
По едно
време се появява сина. Питам го:
-Днес ще
излизаш ли?
Не ми
отговаря. Повтарям въпроса. Пак няма отговор.
-Не мога да
те погледна, отговори ми с думичка - и продължавам да готвя. Нервна и
забързана.
-Кажи ще
излизаш ли?
Глас в
пустиня. По едно време се обръщам да го погледна, отлепвайки поглед от тигана и
гледам, че се подхилква, гледайки към баба си.
Такъв шамар
изяде зад врата! Бабата ми беше далече и се смилих, че беше ранена. И си
замълчах. Но синът го отнесе. Сигурно от години не бях го плесвала, но днес
направо си го изрпоси, а и не улучи времето кога да се майтапи.
-Ако ти
задавам въпрос, то е заради нещо, а не защото ми се заебава в момента!
Изчена от
полезрението.
Ядосах се.
-Жена, що си
нервна?
-Вместо да
дойде и да попита: "Мамо, мога ли да помогна с нещо?" , той мълчи
като пукал и ми се хили зад гърба.
-Спокойно,
ела тука да те целуна.
-Чакай
малко, че съм с ножа!
Оставих ножа
и се приготвих да си получа целувката. Гушна ме и ме целуна наистина. Та малко
се поуспокоих. Бях прегладняла!!! И добре че беше таз целувка, та да дам на
сьомгата малко по-весел характер. Бях я отупала с малко брашно и сложила
директно на тигана. Ама след целувката, като я обърнах, й сложих и винце, и
салвия, и черен пипер, и лимонче, и сусам, че даже и соев сос на финала.
Какво ли не
прави една целувка!
