11 август,
2012
Вчера
разбрах, че раците ходят във всички посоки, а днес, че цацата не е
"кривогледа", както казват едни мои колеги в една песен.
Знаех си, че
не е кривогледа, но сега я видях на живо и отблизо.
Пак отидох
на плаж. Вчера ми хареса и днес повторих, само дето смених камъните със едни
скали.
Взех си и
очилата за басейн, та сега можех да зяпам подморския живот. Страхотно
удоволствие!!! А морето е пълно с живот!!! Много живот!!!
Цели стада
цаца плуваха около камъните и ме гледаха с подозрение: какво съм и с какви
намерения съм там?
Не исках да
ги ловя, само да ги погледам и да им се порадвам. Господи, на дърти години
изпитвам детски радости!
Аз се
страхувам от дълбоките и тъмни води. Когато бях малка, баща ми беше решил, че
най-добрия начин да се науча да плувам е да ме пусне сама да преплувам еди кое
си разстояние. Да, обаче! Не щеш ли, се загледах в дълбокото под мен и ми се
стори, че нещо голямо и тъмно се движи. И с моята развинтена фантазия си
представих какво ли не! Всъщност май бях осъзнала, че морето не е до колене!
Плувам, и
добре плувам. Но от тогава все ме е страх, ако под мен водата има някакъв друг
цвят, а не воден. Водорасли, камъни, и други "странни" неща, могат да
предизвикат панически страх.
Тази година
реших, че е крайно време да сложа край на този безмислен страх. И за да се
убедя сама в безмислието му, реших да си слагам очила, за да го гледам право в
очите!
И
тогава един друг свят се откри пред мен. Света на "National Geographic"!!! Светът на Нептун
ме очарова с непринудеността си, с красотата си, свободата си.
Днес се
наслаждавах с всичките си възможни сетива на това безмерно царство!
Докато една
пличкаща се по пликчета полугола циганка не ме извади от омаята ми и ме
върна в царството на хората! Иска да се
окъпе жената в океана, ама няма бански. Та, избра моето интимно скалисто
ъгълче, пренебрегвайки до обида моето присъствие и, пазена зорко от мъжа си,
закрещя от кеф!
Стоях,
гледах.... Ама, какво да прави жената, къпе й се в океана, какво като няма
бански?! Океана е за всички!
Като се
прибрах в къщи исках да сложа един приличен край на плажа с цаца. Прияде ми се
нещо! И да не е цаца! Не вървеше някак си.
Забърках във
фризера за НЕЩО. Намерих една кутийка с остатъци от мерлуза. И си забърках
следните крокетки:
Месото от
мерлузата, намачкано на ситно + соев сос + овесени трици + черен пипер + сол +
салвия + малко разбито яйце + малко нишесте, за да се сгъсти.
Оформих
продълговати топчета и ги овалях в галета. Опържих ги и си ги сервирах с два
вида сос и естествено, бяло вино с газирана вода и лист мента. И лед!
Сосовете
бяха прости - единият доматен, а другият крема сирене с кисело мляко, черен
пипер и сол.
Топ-топ,
мням-мням! Топ-топ, мням-мням! И така блеейки в ... нищото.
Егати
перфектния ден!!!
