20 август, 2012
Днес беше
интересно.
Пътво да
отбележа, че свеки дойде ранена. Незнам какво е правила, но ръката й беше
превързана. А като я отвърза, ми стана лошо щом я видях. Подпухнала, отекла чак
до пръстите.
Скарах й се,
че не е ходила на лекар да я видят. И веднага се заканих, че още днес отиваме.
Каквато и да
е историята около ръката й, резултата беше, че не може да я ползва. Аз имам
репетиции, а някой трябва да се погрижи за обяда.
Още оня ден
бях купила едно парче свински врат и се чудех какво да го правя, та така си
остана. Тази сутрин го отрупах с подправки (риган, червен пипер, смес от
подправки за скара и малко чубрица) и сол и го пльоснах на плочата да се
запечати от всички страни. Докато се печеше на горещата плоча и разпръскваше
всичките си миризми в заспалата сутрин, нарязах три глави лук на резени. И така
композираната манджа се курдиса в една глинена тава, която ми подари свеки по
незнам какъв случай и биде полята с една чаша просто бяло вино. Завих всичко
това с фолиото и го оставих във фурната. И се заех със зеленчуците.
Гледам ги
двамата, седнали на масата, пият си кафето и си казах, сега е момента да дам
инструкциите:
-На това
месо му трябват около два часа да се сготви, значи след около час, час и нещо
сложи зеленчуците, дето съм нарязала на дъската плюс половин червена чушка, че
не мис тигна и три-четири картофа.
Говорех на
мъжа, но гледам, че свеки и тя кима с главата. Само си я представих как хуква
да готви с тая подута ръка и побързах да уточня като поддържах визуалния
контакт, подкрепен от подчертано посочване с глава:
-Ти не. Ти!
Ти няма да пипаш нищо! Че след обед сме на лекар.
Когато се
върнах, манджата беше готова и ни чкаше в печката. Всички с любопитство се
наведохме да видим резултата. На едно място видях следи от доматено пюре и
казвам на мъжа:
-Като слагаш
доматено пюре, разбъкай го после, за да се смеси вкуса му с този на бульона
отдолу.
-Какво
доматено пюре? Не съм слагал доматено пюре.
-Аз сложих -
обади се свеки. Явно досега беше таила ндеждата, че нейната намеса няма да бъде
разкрита. Тюх!
-Кога успя?!
- викна мъжа и погледна майка си укорително, че пак не е седяла кротко.
Манджата
мина теста за вкус със шестица.
-Е, браво!
-рекох- Днес всички учасвахме в готвенето и виж каква хубава манджа сготвихме.
-Да, супер
е! - рече свеки - Даже внука се включи.
Погледнахме
въпросително.
-Отваряше ми
фурната, подкрепяше, държеше.
Аз и мъжа
млъкнахме. Явно не може да стои мирна, добре че е поискала помощ поне от внука
и не се е случило нещо "по-интересно".
Само си се
представих в нейната ситуация, сигурно и аз щях да съм същата! Шило в торба не
стои, дори да му е подуто шилото, какво да го правиш?!
