22 август,
2012
Дне
стрябваше всички да сме в разход, всеки по свойта си посока и нямаше кога да се
готви. Затова мъжа, много предвидливо, още снощи предложи да сготви една леща,
та до утре "да се формира".
-Аз може ли
да не участвам в готвенето? - попитах опънала уморените си крака на дивана.
-Аз не казах
ти да готвиш.
Беше се
подготвил - купил леща от хубавата. И късно вечерта се паркира до печката да
готви.
Аз заспах,
бях скапана.
Тази сутрин
ставам и гледам тенджерата на котлона пълна до горе с леща. Реших, че качествен
контрол трябва да има и то на време. Та си взех една лъжичка и я пробвах.
Едно много
приятно усещане се разля по още съненото ми тяло.
Страхотен
вкус!!! Браво!!!
Само, че аз
леща не бива да ям. Е, как да му го кажа на мъжа сега?! Още щом стана му
казах,че съм пробвала лещата и че е страхотна! Пък за обед ще го мисля. Може и
да се жертвам...
Не мога да
ям леща, дразни ми колита и после седмици не мога да се оправя. Ако е малко
количество, може, но цяла чиния не бива. И с боба е същото.
Като излязох
от репетиции, минах през рибарницата и си взех малко сафрид.
Влизам в
къщи, а то само сина там.
Е, сега е
момента! Бързо изпържих сафридчето по класическия начин, с брашно, резнах си
домати и краставици и, готово! Извиках сина и двамата седнахме да хапнем.
Свършихме, разчистихме, даже имах време да проветря, да не мирише на пържена
риба.
Дойдоха си
другата двойка майка и син, гладни и питат:
-Вие ядохте
ли?
-Дааааа -
отговорих, без да уточнявам кой какво е ял.
-А, вие нищо
не сте яли.
-Е, па то
много леща, от две чинии не си личи разликата.
Това беше
единствената лъжа, че чиниите са били две, когато всъщност бяха една. Плюс
двете лъжици, дето пробвах тайно от себе си.
Мъчно ми
стана да му кажа, че не съм яла леща. С такова желание, с такъв майсторлък я
направи!Чувствах се като малко дете. Но нямаше как... Излъгах... Не исках и да
си представям какви въртележки би ми коствала тази една чиния леща. Скоро
се оправих от последната криза, не мога! Следващият път си обещавам да подготвя
почвата отдалече и да не изпадам в нуждата да ям тайно друго нещо.
