31 октомври, 2011
"Danas nam je divan dan, divan dan, divan dan!
Nada ima rodjen dan, rodjen dan, rodjen dan!"
Днес свеки има рожден ден! Посрещаме го както подобава. С пиле на трон!
Това пиле още когато пазарувах за рожденния си ден го видях и веднага го познах! За специален случай! А какъв по-специален от един рожден ден? Казах вече преди, че обожавам рождените дни, на който и да е! И, ако е рожден ден на близък човек, опитвам да го превърна в истински празник!
"Пиле на трон" си заслужава вниманието само ако пилето е страхоно.
Моето пиле тежеше повече от 2 кила, без много мазнина, яко пиле. Много често срещам в интернет рецептата за "пиле на шише" или "седнало пиле", аз го нарекох "пиле натрон", щото си заслужава име за рожденик.
Проста рецепта. Шише бира, отворено, и нахлузваш на него пилето откъм дупето. Да седне в тавата. Намазано е предварително със сол, червен пипер и няколко капки олио. А може и без него, защото голямото пиле има достаъчно мазнина в кожата, но с олиото коричката става по-хрупкава. Червения пипер му дава лек аромат и цвят. Може да се сложат и други миризми, но ако пилето е хубаво, не му трябва нищо друго. Всъщност зависи колко човек е ядосан или влюбен в света. Аз бях спокойна. Оставих пилето само да се изяви. И то го направи достойно!
Бялото месо стана сочно (изненада!), месото от бутчетата също. За гарнитура турнахме едни огромни картофи, които минаха цели през микровълновата, за да се ускори процеса. Резнах ги на по 8 парченца и ги пуснах при пиленцето да му правят компания. Смукнаха си сокчето и станаха нежни като девици. От време на време само го вадех, за да го намажа със собствените му течности. За две кила пиле, час и половина беше предостатъчно. И още малко.
Един класически таратор и една зелева салата с моркови допълниха тая класическа картина.
Простите неща са хубави, и са класика, точно защото са прости!
Свеки, като добра домакиня, се амбицира още сутринта да ни направи нещо сладичко и ето една рецепта, която спечели сърцата на всички в къщата. Веднага пожелахме дълги години живот и на свеки на баклавата!
На баклавата не й се очертава дълъг живот, но на рецептата, ДА! Ето я и нея:
Фол баклава ( от "fall", фалшива баклава)
Сиротинска баклава
Заливка:
0,5 вода
400 г захар
2 пакетчета ванилия
Сок от един лимон
Вари се 15 минути и се оставя да изстине.
Да се разбият:
4 яйца на пяна
1 ч.чаша захар
1 ч. чаша олио
1 ч.чаша кисело мляко
1 бакплувер
1 ванилия
кора от един лимон
Още:
0, 5 кг кори и 250 г стафиди
Тавата се маже с олио и се слагат 2 кори, замазват се със сместа и се поръсват със стафиди.
И така до края на света! Завършва се с кора или две.
Притиска се леко и реже на парчета по желание.
В склада нямаше достаъчно стафиди, та свеки прибави малко мляно маково семе, да сме добрички...
Пече се в загрята фурна докато се изпече.
Докато е топло се залива със хладния сироп. Да постои и, айде, наздраве!
Хапнахмe, пийнахме, и кафенце, и десертче, и наздраве, и кафе, и наздраве, и баклава, и винце, и чайче,и винце, и бира..... И мноооого сладки приказки!
Божеееееееееее!"Йюууууу!" (така казват старите хора в Нови сад) Още: Аяаоооууу!
Да ми е жива и здрава свекървата, че има още да ме учи на каквото знае, и каквото майка й е знаела, и каквото баба й е знаела, и.... Да са ни живи и здрави родителите!
Ха, честит рожден ден, свеки!
