5 март, 2012
Колкото и да се опитвах днес да зацепя, не мога и това си е!!!
За обяд нямаше какво да го мисля, една останала скумрийка заформи една салатка заедно с кисели краставички, лук, маслини и какво ли още не! Това ядох аз. На момчетата направих един зеленчуков сос и метнах вътре да се стоплят пържолите от онзи ден. Айде сега, ще се занимавам!
Но вечерта, най-после събрах сили да замеся един хляб. И, така и така меся, защо да не направя и две-три пици за мъжете. Аз пици гледам да не ям. Особено пък сега, след този фестивал, от чиято лоша храна наддадох 2 кила! Това ти е то равносметката - два дни мазни манджи, две килца. Ако искаш да отровиш хората легално, дай им лоша храна. Трябва да се смята за престъпление това!
Преди известно време си купих една джаджа, нещо като кантарче, но има кодирани в него 950 продукти и яденета, заедно с техните калории, съдържание на протеини, мазнини и въглехидрати. Незнам защо си го купих. Май беше от чисто любопитство. Интересно ми беше колко ли калории поглъща човек на ден. На всичкото отгоре си има и мемория, така,че може да си събираш продуктите от целия ден или цялата седмица, например. Така разбрах, че една нищо и никаква салата, която има само лук, марула и краставица, няма повече от 20 ккалории. Но в момента на заливането със зехтин и лимон, ккалориите стават 250. Аз подозирах такова едно нещо, но чак пък толкова!!! Дори това малко количество, което слагам аз, което е не повече от една супена лъжица, прави нещата доста по-различни.
Добрееее. Как да се свалят тогава килограмите, които пречат? Незнам. Но започнах всичко да меря. Чаша бира - 136 ккалории. Една малка ракийка - 124 ккалории.
-Заповядай, мъже, 136 ккалории - и му връчвам бирата.
После го питам:
-Искаш ли още една бира?
-Не. Ти с тези калории ме уплаши!
Ами така е. Човек не си дава сметка какво консумира, докато не си зададе въпроса. А цифрите не лъжат. И резултата се появи веднага. Като видех, че нещата надвишават 1200 ккалории на ден и СТОП. Смъкнах. От страх от калориите.
Та, днес направих хляб на питки.
Спомних си за онези ресторантски питки, дето сервираха едно време. Бяха толкова пухкави и меки!Три от тях отидоха за пиците, а осталите останаха да чакат реда си и да продължават да се подуват. Пиците станаха малки и спретнати.
Детето ми направи комплимент:
-Още с първата хапка си личи, че са твоите пици.
-Защо, по какво си личи?
-По тестото, по това, че са тънки, по това как смесваш кашкавалите (едната беше 4 сирена). По всичко.
Брех, детето! Как да не му направиш пак?! И изяде повече от обикновено. С което доказа терията на "пълната чиния". На малки порции се яде повече, отколкото ако си напълниш чинията до горе.
Това не се отнася обаче за яденето с клечки. Там нещата са различни. Ядеш по малко, но бавно. Защото цялото това упражнение да се справиш с инструмента и самия факт, че не можеш да ядеш на големи хапки, забавя самото ядене и така се наяждаш по-рано. Защо ли? Ами защото сигнала, че стомахът е пълен пътува по-бавно от самата храна. И така, докато се усетиш вече си се надумкал. Което не се получава при яденето с клечки. Понеже не можеш да се храниш бързо! И сигнала има време да те настигне!
Е, просто е. Ама изглежда сложно.
Питките станаха точно така, както си ги представях, нежни и ароматни. Слепнати една с друга, но не много. Като ги разкъсвах, имах усещането, че е жив.
Спомни си за онези ресторантски питки, които не межеше да се намерят никъде другаде, в никоя хлебарница. Бяха страхотни!!! И моите много приличаха на тях! само дето бяха със семена от лен, сусам и ким.
Мъжът си дойде и веднага им намигна. Освен пицата, си украси една питка с наденица и си я опапа още топла.
Ех, спомени.
