24 март,
2012
Днес мъжът
го няма. Сами сме детето. А слънцето пекнало! Минаха едни приятели и ни забраха
на бира, как да откажеш?! Събота, хубаво време... Синът се съгласи със зор, но
дойде с нас. Как иначе да го измъкна от стаята му?
Само сложих
на котлона да се вари един пуешки бут заедно със зеленчуците, дафинов лист,
черен пипер на зърна, едно кардамомово семе, джиджифил и малко семена от
кориандър. Програмирах печката да се
изключи след 2 часа и избягахме от къщи.
Като се
върнахме, само прибавих китайските спагети да се сварят и стана супер обяд.
Сипваш спагетите, сипваш месо, ако искаш, и заливаш
отгоре с бульона и каквото падне от
зеленчуците на едро. Само поръсих с малко пресен лук и настърган пресен
джинджифил. Детето беже задължено да изяде две купички - една за първо и една
за второ. Не за друго, ами купичките са много мънички. Но пък супата беше доста
сериозна.
Вечерта
забърках едно тесто за пица за детето. И както сметнах, щеше да остане и за
закуска. Някаква, със сирене. Тъкмо разчиствам след месенето и той пристига.
Минава като бърз влак през гарата на Сусурлево и промърморва:
-Идвам само
за пари.
-Ще ядеш
навън?
-Да.
-Тюх, аз пък
тъкмо замесих пица.
Стопира
внезапно:
-А!
Амииии...
Брех, какво
толкова се замисли? И чувам гласове от вън. Чакаха го приятелите му пред
вратата. Доколкото разбрах ги канеше на пица. Чудеха се нещо.
-Колко пици
има.
-Две, може и
три да излязат.
И пак
чудене.
Замислих се.
И се стреснах. Тръгнали са да излизат, да се забавляват, а аз ги занимавам с
пиците си! От друга стран пък, да, би ми било приятно да дойдат на гости
приятелите на сина ми и да хапнат домашни пици. Но защо изобщо гледам себе си?
Децата от вън продължаваха да се чудят.
Захвърлих
чиниите дето миех в момента и излязох.
-Абе, няма
какво да се чудите! Заминавайте навън! Друг път ще дойдете на пици! Няма нищо!
Не се притеснявайте!
А те пък
възпитани, не знаят как да кажат, че не им се стои в която и да е къща при това
хубаво време и се притесняват да кажат НЕ.
Аз пък ги
изгоних. Така де! Какво да правят в къщи в това пролетно време?!
После синът
ми разказа, че отишли да ядат бургери, щото там колата била безплатна.
Ееееех, да
бяха останали на пици, всичко щеше да им е безплатно. Но пък нямаше да са
насаме със себе си, а с една майка. Боже, каква перспектива!
Е, няма
пълно щастие. И всяко нещо си има цената. Дори да ти го пробутват за
безплатно...
