1 Март, 2012
Раздавах мартеници на ляво и на дясно. Обяснявам им на испанците какво е то мартеницата, как се прави, защо се прави, а те от всичките неща дето казвам все за плодородието се хващат.
Абе, не е само за бебета!!! Има най-различни видове плодородие! Защо все за бебета трябва да мислим?! Както и да е. Останахме с решението, че става въпрос за "креативно" плодородие. Добре, така да е. Предъвкваме солената мерлуза дето ни дадоха за обяд и си говорим за обичаи.
Изведнъж едно младо момиче, в момента в който й подадох мартеницата, аха да й обясня какво е и тя каза:
-Ооооо, мартеница. Ами да, днес е първи март!
Направо зяпнах. Как така? От къде? Кой? Малко след това всичко стана ясно. Имала приятелка от България, дето живеела в Италия и тя им казала. После й изпращала мартеници по пощата известно време. Но после изгубили връзка. Такова хубаво нещо е мартеницата, почти толкова хубаво като пицата. Ама пицата я знае цял сват, а мартеницата си я знаем само ние. И румънците.
Тогава разбрах колко е трудно да се поддържа една традиция когато си в друга страна. И колко е важно да се прави. Колко е важно да се предава дори на тези, които не са като теб. Защо не?! Какво лошо има повече хора да знаят за обичаи, които са хубави. Какво като не са техни?
Изведнъж си представих мартеницата толкова известна, колкото пицата. Усмихнах се на тази си мисъл и ми стана забавно. Защо не? Първи март, международен ден на ... мартеницата!
Юнеско обявява за "наследство на човечеството" вече какво ли не?! Фламенкото, португалското "фаго", "медитеранската диета" . Защо да не се обяви мартеницата за ценно наследство?
Един ден може и да стане. Ама ние българите не си падаме по тези неща. Просто си ги имаме, докато някой друг умник не каже, че това древните гърци са го измислили!
