21 март, 2012
Дне е особен
ден. Празника на куклите. Нашият празник.
Винаги сме си го отбелязвали, ако ще с
нещо малко, но не го забравяме. В края на краищата, нас ни събраха куклите. И
все още сме заедно до голяма степен благодарение на тях. Не минава ден да не
сме в кукления театър, в края на краищата това ни е професията!
Още вчера се
зазяпах по едно месо, което изглеждаше много празнично - говеждо филе. Научих
се да го правя по правилата, както си му е реда - сипва се сол до бяло от
едната страна и така се пече от другата страна, после солта се изтръсква и се
обръща. Никакви маринади, никакви треви, ни семена, просто. Така че купих две
дебелички, около 3 сантиметра, пържоли, които останаха да чакат скришом в хладилника до днес. Знаех,
че мъжът ще зяпне - обича го. Въпреки това, говеждото не е много обичаен гост
на трапезата ни. Тежко месо е, хранително, с характер. И не е за всеки ден.
Чудех се с какво да го комбинирам и извадих старите тефтери.
Спомних си
за една рецепта, която намерих в едно сръбско списание преди повече от 10
години.
Стоях си в
обичайния зъболекарски кабинет, чакайки да ми дойде реда при едно от годишните
ни семейни посещения. Имаше много списания и аз попаднах на рубриката с
рецептите. Сториха ми се доста интересни и попитах мога ли да си взема някои.
Зъболекарката, наша приятелка, с удоволствие се оттърва от страрите списания. А
аз се зарадвах на новите си придобивки.
Мъжът беше
първият, който се престраши да изпробва някоя рецепта. Нали са сръбски! И си заплю една, дето се
казваше "Весели лук" (весел лук). Аз само казах: "Ми,
добре!" Той сам я сготви и трябва да призная, че много ми хареса! Толкова
много, че за рожденния ден си пожелах пак да ми я направи. Но въпреки, че
толкова ми хареса, нещо ми се видя сложна за приготвяне и затова никога не бях
се престрашила досега да я направя. До днес! Днес казах, че е крайно време да
се осмеля, защото ми се прияде и защото щеше да е добра компания на стека.
Вместо дежурните ориз или картофи :)
Рецептата
всъщност се оказа много проста. Обелват се главите лук (долу-горе по 2 на
човек) и се резва горната част. Издълбават се и се варят на пара за 15 минути.
Отделно се сваряват морковите с малко сол, пасират се и се прибавя бучка масло,
малко прясно мляко, магданоз, черен пипер, коригира се на сол и захар, а аз от себе си прибавих и малко
индийско орехче. С това нежно бебешко пюренце от моркови се пълнят лукчетата и
се запичат за 10-15 минути във фурната. Става леко и приятно предястие, което
може да се използва и като гарнитура.
Интересното
е, че издълбаното от лука не се използва, а и няма нужда. Така се балансира вкуса,
че всичко друго е излишно.
И така,
постарах се малко с този весел лук и имаше защо. Стана вкусен и си заплювам
този начин и за други пълнежи, защото резултатът е много привлекателен на
външен вид.
Лука от
издълбаването го сложих в тенджерката с малко захар и балсамов оцет за един час
да се карамелизира. Стана нещо средно между конфитюр и сос. Хареса ми и в
комбинация с крема сирене щеше да стане чудесен ансамбъл за стекчето.
Мъжът пък
точно днес се разработил на компютъра. Не мога да го отмъкна едно наздраве да си
кажем. Айде, бе, айде! Мини, викни наздраве, па пак работи! Чак ме ядоса!
Временно беше. ОБАЧЕ, като видя стека по-късно, погледа му се промени. Направо
забакна!
Пазех изненадата в тайна до последно. До момента, в който нямаше как,
трябваше да пльосна филенцето на плочата. Как му се разшириха очите,
физиономията му се удължи, и цялото тяло се напрегна като на хищник в очакване
на момента на финалния скок. Един първобитен инстинкт взе връх над всичките
хиляди години оцивилизоване.
КРАЙ! До тук беше работата!
Казвам:
-Снимай, бе! Че аз не мога!
Така се беше хипнотизирал, че думите ми го стреснаха.
-А, да! Ама, то... аз... видео трябва да снимам, а не снимки!
Грабнахме чашите и се
поздравихме набързо с празника. Нямаше време! Стека изстива!!!
Дай боже,
тези кукли да продължат така да ни хранят!
Вечерта, вдъхновена от моите тук-там успешни опити в сладкарството, реших да оползотворя 3 нещастни от стоене ябълки и направих един ябълков сладкиш пак от сръбските списания. То пък се оказа не нещо друго освен кекс с нарязани на тънко ябълки отгоре. Не ми се хареса много, но като нямам опит, още не мога да предвидя крайния резултат. НО пък стана да се осладим и довършим! Нека пък, какво? Тъкмо ще има за детето за закуска:)
