18 март,
2012
От сутринта
само си мисля, какво да сготвя за завръщането на детето.
От снощи
останаха недовършени едни пилешки пържоли.
Навих ги на руло и ги стегнах в
прозрачното фолио. Тикнах ги в микровълновата, с надеждата, че така ще се
сварят в собствен сос и ще задържат формата на руло. Ами! Само докато оворих и
се развиха като листа на марула. Айде, по дяволите идеята. Може би, ако се остави
да изстине в самото фолио и после се остави да постои в хладилника за два-три
часа, ще да се получи това, което си представях. Но аз нямах време. Ако се бях
сетила вчера да го направя това пилешко руло, днес щеше да е готово. Карай!
Като се разформираха пържолите, само ги пекнах за малко на тигана, за да
изгубят вкуса на варено и, да си кажа честно, много добре замирисаха. Досущ
като на скара.
Хрупкави
картофи на фурна и шопска салата за компания. Автентичен български обяд!
Ха!
За първо бях
смляла една крем супа от тиквички. И синът, който уж не яде тиквички, изяде 2
чинии от тази супа. Верно, че тиквичкте бяха добре замаскирани и сдруги
вкусове, но какво от това, нали бяха там?
Добре дошло, дете, в къщи! Животът отнова придобива смисъл!
