24 февруари, 2012
За вчера се спасих, но днес няма мърдане. А имаме и представление. Което ще рече, че ... Няма време! Затова още снощи си постлах с едно говеждо. Комшийката беше донесла крачетата така както си бяха в тенджерата под налягане. И сега трябваше да й върна тенджерата с друго ядене.
Охххх, ми като не обичам тенджерите под налягане!... Не ми харесва как излиза храната от там.
Винаги става преварено и кашкаво. Само за месо става, но от зеленчуците само боба издържа на напрежението.
Взех едно говеждо, което иначе би ми отнело около три часа да го варя. Но с тенджерата на комшийката нещата се опростяваха. Разбира се, че го купих, защото знаех, че трябва така да се сготви. Какво да правя?!
Първо го запекох в малко олио в самата тенджера, да си пусне соковете и хване коричка. Направих му една подлога от лук и червени чушки с пълното съзнание, че всичко това после няма да се намери изобщо в нормалния си вид. Турнах още няколко зеленчука - корен от целина, морков и останолото брюкселско зеле. Затворих го и до 12 заса вечерта беше готово. Заспахме с миризмата на готвено из къщата. Та днес само извадих месото, смелих зеленчуците и сложих картофи да се варят, за да има и ние какво да ядем. Стана една кашичка, като за бебета! Даааа, няма да си купя никога тенджера под налягане! Не я харесвам и видно е, че тя мене също!
