20 март,
2012
Беше
отдавна, много отдавна когато за първи път дойдохме на фестивал в този град, в
който сега живеем. Тогава не си и мислехме, че ще живеем тук, само се
наслаждавахме на нещата, които ни се случваха. А те не спираха да ни се случват!
Не можехме да свикнем на испанската храна и това си е! Винаги две яденета,
винаги месо! Много рядко пресни зеленчуци и салата! Как да свикнеш? Ядеш. Нали
трябва да се яде?...
Тогава за
първи път, в хотела, в който бяхме настанени и се хранехме, ни сервираха гювеч,
НО с риба-тон. Аз, нали все анализирам какво ям, човърках дълго, докато
разбера,че е риба и после, още малко, докато разбера, че е риба-тон.
Как така?
Риба на манджа? От къде на къде?! Но ми хареса. Зарекох се някой ден да
направя. И май съм правила. Но нещо не го помня резултата. Да, тогава не си
записвах както сега:). Рибата-тон е суха риба, има много силно месо и не ми е от
любимите. Не мога да разбера защо толкова се харесва. Скумрията, например, е от
същия вид и е много по-сочна, по-вкусна. Рибата-тон напомня на телешко, което
някой е изпуснал в рибен бульон и когато се е усетил е твърде късно. Рибата тон
ми харесва само маринирана. Даже консервите ми стоят тричави. Може би моят вкус
е особен, но затова пък си е мой! Ям си каквото си искам! И си готвя каквото ми
харесва! И моите го ядат!
Та, днес,
отивам "на риболов", че е вторник и гледам "в морето плува с
главата на долу" една чудна скумрия. Сега й е сезона. Сега е най-вкусна.
Личеше си отдалече, че е прясна. Айде, на въдицата! Много съм добра в
"риболова"!
В къщи й
изчистих чернилките и в главата ми веднага изплува пак същия спомен.
Случвало ми
се е и друг път. Винаги когато започна да чистя черното по средата на
скумрията, се сещам за една вечеря на един фестивал. Бяхме много българи на
една маса. И сервираха скумрия на фурна.
Ох,
половината си оставихме рибите почти наполовината. В Испания беше. Ресторантът
беше добър. Но когато се готви за толкова много хора, какъвто е случая с един
фестивал (или сватба, то същото), качеството на храната спада значително. Тази
вечер например, централната вена дето остава до гръбначния стълб на скумрията
бяха пропуснали да я изчистят и всичката й горчивина се беше пренесла на цялото
останало месо. Не се ядеше! Горчеше!
После се
сетих, че никога не съм виждала да чистят тази част. Може би затова скумрията е
една от толкова зле оценените риби? Рибарите не я чистят, защото е много
работа, а младите булки не знаят, че трябва да се чисти и така, скумрията става
горчива.
Моята пък
няма да стане. И винаги когато започна да чистя скумрия се сещам за тази
злощастна вечеря, след която много риби полетяха тъжно към кофата за боклук. А
колко котки биха се зарадвали! Че и кучета! Но... норми.
Рибката я
почистих и я посолих с морска сол и черен пипер. Леко я намазах с олио и я
сложих в тавата върху останалия от вчера гювеч. 20 миниути на 200 градуса и
беше готово!
Резултатът
беше повече от успешен. Запазвам си правото да повторя тази рецепта. Простичка
е, бърза и лесна. Само ти трябва гювеч от предишния ден! :) Освен това открих,
че патладжани и скумрия е страхотна комбибнация!!! Кой би казал?!
