3 март, 2012
Вчера най-после се сложи край на тоя фестивал. Станах сутринта и с мерак направих на детето едни пържени филийки. Най-обикновени пържени филийки. НО!
Преди време синът каза, че не му харесвали пържените филийки, защото докарвали на яйце. Не понася нито мириса нито вкуса на яйца. Трябва да е замаскирано с нещо. Например, знае, че в баницата сладам малко яйце, но понеже е със сирене, не му пречи. Знае, че бялата супа се прави с яйце, но понеже е с кисело мляко, не пречи. Не само това, ами му е любимата супа. Така че съм си намерила няколко начина, чрез които да му давам яйце, без да му пречи. Така и с пържените филийки. Правя ги с кисело мляко. Но освен това ги режа много тънки, мажа ги със смес от намачкано сирене и крема сирене. Така става по-сочничко. После ги слепвам две по две и така ги топвам в кашичката. Стават разкошни! Нищо общо със скучните вечни пържени филийки. Които също ми харесват, но тия със сиренето стават вълшебни. Така се стопля и се разтопява вътре това сиренце, че ти стопля душичката. Верно, заебанция си е. Става бавно. За 5-6 филийки ти трябва три пъти повече време от обикновено, но пък резултата си заслужава!
Така че, мама опържи на детето едни филийки, пълнени със сиренце, та да усети, че вече си е в къщи. И тялом и духом.
За обяд не исках да го мисля много. Днес ми се падаше да почивам. Затова опекох най-безотговорно една наденица и микровълнови картофи на плочата. Отворихме си по биричка с мъжа и си починахме празнично.
Така са бяхме разтекли по дивана, че ни беше трудно да станем да отпразнуваме празника на България с едни приятели. Мозъка само даваше "пиииииииииии........" като правата линия на електрокардиограмите, след като сърцето спре. Пиииииииии.....
Не мърдам, вика мъжа, ако ще турско да става!
Ама мръднахме! И с гордост отпразнувахме 3-ти март!
