9 март, 2012
Днес беше
ден за морски плодове. Синът ни остави сами и ние използвахме намалението, да
ядем нещо, което той не иска дори да помирише. Салатка, скариди и гули.
ОБАЧЕ! Бяха
пуснали в магазина свинска плешка на оферта. Веднага нещо ми светна.
Кебапчета!!! Имах замразени едни свински гърди, приготвени за машинката за месо
и чакащи останалата част от съставните части.
Този път се
зарекох, че колкото и мазно да е и супернездравословно, ще направя кебапчетата,
както ми каза онзи софийски месар. 50% гърди и 50% плешка и джолан. 900 г гърди
и 1100 г месо от плешката. Пак не беше баш по рецептата, но поне имаше гърди.
Извадих магичния инструмент и запретнах ръкави. Мелих, мелих, мелих и точно на
последното парченце, машинката каза "Пук!" и спря. Замириса на ...
изгоряло... Охххх....
-Жена, как
така все на теб ти се случват тези работи?!
-Офффф, ми
ненам...
Добре, че
поне свърших с месото. Сложих му кимьона черния пипер, содата и солта и го
предадох в ръцете на мъжа. Само си мислех, че май станаха малко солени. Как да
го пробвам. Да пекна едно малко парченце..., не ми се занимава да цапам цял
тиган за едно парченце. И изведнъж си спомних един наш колега, който в
ресторантите стряскаше всички сервитьори като си поръчваше едно кебапче
намазано на филия и опечено на скарата.
Ай!!! Принцеси с кайма! Не съм яла това нещо от
години! А ми беше любимото, когато бях в гимназията.
Имаше на
центъра на града една будка, в която правеха най-вкусните принцеси с кайма!
Никога повече не съм яла такива. Будката беше цялата в прозорци, така че се
виждаше прекрасно как ги правят. Първо филиите бяха от обикновен хляб
"Добруджа", нарязани по диагонал. Това правеше филиите много
по-големи от обикновено и по-интересни. Втро не ги печаха на скара или
фурничка, както правеха повечето, а на една лента, която ги пренасяше през една
супер загрята фурна и ги изкарваше от другата страна вече опечени. Накрая ги
поръсваха със сминдух и ни ги подаваха на тънка хартийка. Това беше! Нищо друго
не правеха в тази будка, само принцеси.
Винаги имаше
опашка. Особено учениците от близките гимназии.
После
изведнъж затвориха будката. Нямам представа какво е станало, но със сигурност
не е било поради липса на клиетни. Тези принцеси бяха хит в нашия град.
Принцесите от другите места така си стояха и се спаружваха по витрините, никой
не ги купуваше.
И сега,
възпламенена от този спомен и окуражена, че кантарът вече влезе в рамките на
нормалното, с въодушевление си намазах ДВЕ филийки с кайма. Без масло, без
олио. Това ми костваше много време да го разбера - ако се намажат с мазнина
отдолу, каймата се отлепва и става на кюфте по средата на филийката. Настъргах
им малко кашкавал отгоре. Опекох ги на грила и им се насладих с всичките си
сетива!... Определено, не бяха солени. Поне от първата филия не се разбираше. И
втората не беше солена:)
Сама си ги
изядох, сама им се порадвах. Моите двамата, нещо не обичат тези принцеси,
незнам защо. Може би защото не ги свързват със същите емоции. Може би.
Една приятна
топлина се разля по цялото ми тяло, връщайки се пак на опашката пред онази
будка с огромни стъкла, където принцесите се плъзгаха по лентата и пристигаха
димящи в ръцете на ямболските младежи.
