1 ноември, 2011
Днес е празник. И както самото му име го казва е празен ден. Нищо особено не се случва и няма изгледи да се случи.
Пилето от вчера си стои на трона и чака да бъде доуважено. С една дума, както казваше майка ми: "За днес има манджа от вчера!"
В нашата къща, както в повечето български къщи, винаги всички са работели и почти никога не сме се събирали за обяд цялото семейство, изключвам неделите и празниците, разбира се. Като се готвеше, или "да наготвя", казваше баба, означаваше да се направи достатъчно количество да има поне за два пъти да хапнем. Два пъти, не два дни. Какво като вчера или на обяд си ял същото, манджата трябва да се изяде. Понякога количеството беше доста и се случваше и да потретваш. Знаеше се къде е тенжерата сипваш, топлиш. Не, обратно, топлиш, сипваш (нямаше микровълнови тогава), режеш хляб и нагъваш. После отиваш да правиш домашни.
Сега си го спомням и оценявам какво богатство имаме в момента, да можем да обядваме всички заедно. За вечря, я се съберем, я не, но на обяд сме записани всички. Нашата "свободна" професия ни го позволява, особено напоследък, че е много "свободна".
С пилето изоставено във фурната, се отдадохме на разходка и наслаждение. Оставихме се да ни носи течението.
Който се е къпал в Дунав, или в някоя друга по-голяма река, знае какво означава и какво е усещането.
В Нови Сад този начин "на къпане" се нарича "спускане". Представлява следното:
Като отидеш на плажа, видиш се сприятели, пльоскаш си нещата някъде и отивате заедно да се "спуснете". Отива се нагоре по реката пеш (поне километър, че иначе не е интересно), и се спускаш по течението. Кеф!!! Не мърдаш ни един мускул от тялото си, само държиш главата над водата и блееш. А покрай теб минава целия плаж като на парад. Приказваш си сприятелите, майтапите се, абе, почивка! Когато наближи време, едно 100-ина метра от мястото, къдедо са ти гащите, започва процедурата по "излизането". Е, сега започваш да си плащаш целия мързел до този момент. Даваш газ, за да се пребориш с течението, което си върви само напред и почти никога настрани! Така, че трябва много добре да се прецени кога да започне излизането, за да не те отнесе реката и излезеш не където трябва! Далеч от гащите ти!
Та, днешната сутрешна разходка много приличаше на "спускане по Дунав". Само краката ни мърдаха. Леко, без усилие. Главата блееше ляво-дясно и очите наблюдаваха безучастно парада от майки с деца, баби с кучета, бащи с колела и т.н. И т.н.
Преценихме навреме кога да започнем "излизането от реката", за да се приберем навреме за обяд.
Пилето ни чакаше търпеливо. Без гащи!
Свеки забърка една бърза супа от каквито зеленчуци бяха останали в хладилника и я смля даже с фидетата. Много интересен вид придоби, наистина! Салатата я наряза мъжът, аз само я подправих. Това се казва почивка!
Е, следобед се наложи да побачкаме, но то е вече следобед, не се смята. Подготвяме се за утре, че празниците свършиха.
