2 април, 2012
Наближавам към навършването на 6 месеца откакто започнах с тези записки и ми става всеки ден все по-трудно. Не му виждам много смисъла. Тръгнах на инат, с надеждата, че по-късно ще се оформи нещо. Но нещо нищо не се оформя и започва да ми става скучно. Понякога сядам да си запиша деня, чак след три дни, което вече съвсем не е същото. Вече не са емоции, а скорошни спомени! Както и да е, ще продължа за сега. Дано се появи някакъв мотив или някаква нишка, която да обединява нещата, че така не ми е интересно.
Преди три дни, пак купих ягоди, защото моите така се влюбиха в сиропа, че изчезва с бясна скорост. И пак ще направя, но този път без лимонтозу, защото нямам повече. А и тук няма от къде да купя.
Направих го с концентрат от лимонов сок, да видим какво ще излезе. Една жена пишеше в интернет, че не слагала лимонтозу, само слагала сиропа за 24 часа във фризера. Хм, това пък какво ще е? Няма друг избор, ще го пробвам. Като няма лимонтозу...фризер имам!
Предния път като прецедих плода, изхвърлих материала. Изхвърлих го и съжалих, защото си беше чиста фекула, пълна с витамини. Този път обаче, ми се досвидя.
Изсипах го в тигана на мама и се приготвих да направя сладко.
Сутринта забърках едни мекици, които бяха нещо средно между мекици и бухти.
Аз знам по принцип, че мекиците са с мая, а бухтите със сода. Но, по други краища наричат бухтите мекици, а бухти били това, което аз знам като тиганици. Както и да е, става въпрос за бухти, със сода и кисело мляко.
Майка ми ги прави страхотни, дори не ги меси, само с лъжицата ги бърка. На мен не ми стават и това е!!! Не се подуват така като на мама. Незнам къде бъркам, може би брашното не е хубаво или... Ох. Незнам!
Писна ми с тези бухти! Не мога да се оправя с тях. Имам и друга рецепта, хубава е рецептата, изпробвана. От други, не от мен. Но като реших да се пробвам и аз, като по закон, пак не станаха толкова хубави колкото ги ядох. Това е едно от малкото неща които ми се опират! Бухтите!
И тази сутрин, за да не се главоболя пак, забърках следната кашотина:
250 г кисело мляко, 1 яйце, 1/2 лъжичка сода (в млякото), сол и, ха! Една малка бучка мая! Нека сега да имат нахалството да не станат! Маята наистина беше много малко, колкото възглавничката на палеца ми, около 5 грама. Замесих много леко тесто, даже почти не го месих, отрупах го с брашно, да не лепне и да си трае.
Оставих тестото на топличко за 1 час да втаса и после го раздърпах с ръце на кора от около 1 см по набрашнения плот. Нарязах го на ромбчета и ги опържих този път в тигана, а не в малката тенджерка. Да видим какво ще стане!
И, о, чудо! Станаха също като мекиците от училищния стол. Още си ги спомням!!! Струваха 20 стотинки и като ученици се стрепвахме да се редим на опашка за тях!!! Бяха много големи и много, много вкусни! Никога не оставаха, винаги свършваха за броени минути. А ги правеха само веднъж на ден и то не всеки ден! Обожавах онези мекици!!! Сега чак се стреснах от този познат вкус! Какво щастие!!! Най-после и то съвсем случайно, да се получат тези знаменити мекици.
Не можах да се въздържа и изядо 6, цели 6! Е, бяха много по-малки от онези в стола, но пак бяха 6.
С останалото тесто направих хлебчета. Станаха като кифли! Само сиренето им липсваше!И миришеха на едновремешните рогчета. Може би от яйцето, не знам! Или от киселото мляко? Но станаха чудесни.
И с тази енергия на ученичка, варенето на сладкото изобщо не ми дотягаше. Бърках ли бърках! Тогава...детето се събуди с вика:
Мекициииии!!!! Явно миризмата от пърженето беше навлязла където трябва и беше доставила непбходимата информация и създала съответната емоция. Изми се със скоростта на светлината и дойде на закуска.
-Нещо средно между мекици и бухти, обяснявам му.
-Да. Много са хубави, меко-бухти.
Малко по-късно:
-Защо не пробваш със сладко от ягоди?
Нищо не отговори. Само се примъкна с мекица в ръка до тигана, в който вреше сладкото, и взе да си топка вътре. Ох, на мама, възпитаното. Какво да му се карам, сладко му е на детето! Голяма работа!
Излязоха цели две бурканчета сладко от ягоди! Колко труд, за две бурканчета!!! Едно време го правехме с касите! Да има за цялата зима. А сега си ги купуваме и гледаме дали са с консерванти и оцветители или екологични. А толкоз е просто, купуваш, бъркаш, мачкаш, вариш и ядеш. И, две бурканчета. Верно е, че едно време сладкото се вареше в огромни казани на село или просто пред блока. Сега вече никой не го прави. Отива в магазина и дори на чете етикети. Лесно и евтино.
Днес за проба изядох и една филийка от меко-хляба и сладко от ягоди, всичко моето собсвено производтсво.
Изпитах едно необяснимо задоволство. Резултатът беше добър, повече от добър.
За обяд на детето сплесках набързо с тигана една половинка пилешки гърди. Бях я облепила с хамон и розмарин. Опекох я на плочата набързо и за сервиране я поръсих с пармезан. За гарнитура сложих каквото беше останало от спанака от онзи ден. И на него сложих пармезан.
Детето се побърка.
-Мамо, трябва да се явиш на някакъв конкурс, че малко пари да спечелиш с това което готвиш! Защото сигурно, ще спечелиш! Много е вкусно! Аз ше ти бъда критика. Това, например, е малко сухо.
-Заради теб го оставих малко повече, за да не те уплаши суровото.
-Ако беше за онези "chefs", как щеше да го направиш.
-Полу-сурово, леко розово отвътре. Само така не става сухо.
-Трябва да се явиш на някой конкурс! Ти самата казваш, че само с театър не се живее!
-Амииии, мога ресторант да направя.
-Да,бе! Да работиш! Може само да си шеф. И като се научат да готвят, ги оставяш и ходиш само веднъж на месец.
Ах, мое мило момче!!!!!... Благодаря ти!!! Не можеш да си представиш колко ти благодаря! Радвам се, че доствям удоволствие на теб и на всички, за които готвя. Един малък оазис на удоволствието, сред тази помия от гадости, в която ни се налага да живеем.
Айде, наздраве! И да ни е сладко!
