8 април, 2012
Неделя. Тукашният католически Великден. Но нали не е наш празник няма какво да го празнуваме. Астурияс е много републикански район, а тук републиканец означава атеист. Много е навредила църквата и хората я олицетворяват с фашизма, с Фарнко и с гражданската войната. Жалко, че нещо токова човешко, каквото е християнството е изкривено по най-извратения начин от политиката. Тук няма значение дали вярваш в бог, има значение дали си католик. Не ми е приятно, но това е реалността тук.
Детето си е поканило гости на кино сесия и пици. Искаше да се похвали с мамините пици! Брех!
Ми, ще месим!
Замесих тесто като за десет души. Без да искам. Стархувах се да не би да не ми стигне. Все ме е страх да не стигне. И все се уливам. После, като остане се чудя какво да го правя, но пък какво от това, и то е част от упражнението :)
Замесих тестото простичко, само брашно, сол, вода и мая. Но нещо ме човръкна и сложих и еднин жълтък и малко олио. Защо? Ами да стане по-мекичко, по-еластично. А жълтъкът дава един много интересен привкус.
Ядоха пици гледаха кино, гледаха кино и ядоха пици. Даже не разбрах дали им харесаха. Трябва да са им харесали... Изядоха си всичко. Нищо не остана!
