14 април,
2012
Днес се
УУУУУУЛЯХ! И ядосах много!
Нищо не ми
вървешв още от сутринта! Първо се започна с яйцата. Тукашните яйца са много
крехки и се чупят много лесно. От 3 дузини яйца едва половината оцеляха. Добре,
преглътнах го. После обаче се продължи. Боите започнаха да ми правят номера
както си искат. Цяла сутрин ми отне да боядисам едни нищо и никакви 20 яйца!!!
Ядосах се! И се изморих.
За обяд
направих една нежна крем-супичка от зеленчуци и за второ макарони с доматен
сос. Трябваше да са постни, ама ми стана жал за момчетатаи им сложих едни мини
кюфтенца изцъркани от едни изостанали наденички.
Бързо
свършихме и след обяд трябваше да се заемам с козунаците.
От скоро се
научих да ги правя и още им се радвам. Но днес не очаквах това, което ми бяха
приготвили.
Замесих си
дозата и сложих тестото да втасва кротко в печката. И седнах да проверя дали не
съм проспуснала нещо. Що ли ми трябваше. Веднага открих, че съм пропуснала една
много важна стъпка - да шупна предварително
маята заедно с млакото, малко брашно и щипка захар.
Как можах!!!
Толковва пъти меся, толкова питки, хлябове и други подобни съм месила и да
пропусна нещо толкова важно. Надниканах във фурната и видях, че тестото си стои
така, както го бях оставила. Не се беше наддигнало ни сантиметър. А беше минало
вече почти час. Стоях замислена пред фурната и се чудех какво да правя. Така ме
заварва мъжа. И кой знае каква физиономия съм имала, за да ме запита загрижено:
-Какво
стана? Какво ти е?
-Забравих
нещо важно. И сега май ще трябва да
започвам отначало...
-Толкова ли
е страшно?
-Още не го
знам, но не се навдига. По-добре да започвам. Добре, че имам още продукти.
И започнах,
какво да правя? Този път обаче всичко както трябва. И тъкмо свърших, поглеждам
несполучливото първо тесто, и що да видя!!! Хукнало нагоре!!! Еми....ще има
двойно количество. Бях обещала на едни приятелки, така че нямаше страшно. Щеше
да има повече. Карай!
Станаха
козунаците, вкусни станаха. Яйцата бяха домашни и си личеше и по цвета, и по
вкуса. Направо си докарваха на домашни яйца.
Още щом
стана 12 часа и ги започнахме. "Грабвайте ножа!", някой си изкряска и
топлите козунаци изчезнаха завчаска.
Така беше.
Аз пък си мислех, че ще са много. Извода от цялата тази история е, че козунака
може да стане и без да се шупне предварително маята, НО трябва повече време и
търпение. Това е то!
