20 април,
2012
И днес
работим. То като няма, няма, но като има, всичко наведнъж и накуп! Обаче
представлението беше сутрешно, така е за обяд си бяхме в къщи, при детето.
Супата стана
бързо, само сложих фиде към останалата манджа с бузите от вчера. Бузите бяха
свършили, но от зеленчуците стана много добра основа за супичката. Само ги
понамачках, че да не са на едри парчета. Малко соли доматен сос и айде!
Още сутринта
извадих от фризера половин пилешко филе. Става светкавично! Сега се беше
размразило и чакаше да дам смисъл на съществуването му.
Погледнах го
и му се зачудих. Не ми се правеха типичните пилешки пържоли. Спомних си, че
веднъж направих пилешко руло с телешка пастърма. Пилешкото месо по принцип е
много леко и фино, позволява овкусяването в какъвто и да е стил. Тогава го
отворих на лист и го налепих с телешка пастърма, нарязана на много фино. Нищо
не сложих, само сол и черен пипер, но не трябваше и това да слагам, че
пастърмата е много солена сама по себе си.
Така че,
сега си спомних тогавашната грешка и реших нищо да не слагам. Само розмарин и
чесън.
Счуках
половин скелидка чесън и розмарин в чукалика и добавих малко зехтин и няколко
капки лимон, за да излязат миризмите. Намазах филенцето, както си беше целичко
и го обвих в телешката пастърма. Така го пльоснах на плочата! Никога не съм го
правила така, какво пък, да пробвам! Само намалих огъня и сложих един капак
отгоре, за да не бяга топлината. Така месото се приготвя бавно и не губи
соковете си. По едно време реших че е готово. Извадихго и тръгнах да го режа
напреки. Първите парченца добре, но по дебелата част отвътре беше останала
розовичка. На мен не ми пречи, но момчетата май не им харесва розово месо. Така
че донарязах го и го върнах на плочата да се доопече за няколко секунди.
Бялото месо
има две тайни: едната е да се извади по-рано от необходимото и другата, да се
реже на дебело. Даже, ако може да се пече цялото филе, най-добре. Повече време
иска, но пък почти винаги става сочна. Незнам защо много хора искат пилешките
филета тънки. Така стават за броени секунди и трудно се улучва момента, в който
да ги махнеш. Много бързо губят соковете си и стават сухи. А няма нищо
по-безвкусно от сухо пилешко бяло месо.
Филенцето се
доопече много бързо и се завърна на таблата, където го чакаше малка бучица
масълце и останалата част от розмарино-чесновата смес. Разнесе се аромата на
чесън из къщата. Но на нас не ни пречи. Ние сме си хора от село и чесънът е на
почест в нашата къща. Много пъти сме се лекували от грип само с чесън. Как да
не го уважаваш? И детето е свикнало на миризмата му и не се дразни.
Телешката
пастърма беше овкусила много добре пилешкото. Освен това беше станала хрупкава
и правеше контраст с мекия и нежен вкус на месото. Чесънът си казваше думата, а
розмарина добавяше дъх на градина. Този начин на приготвяне дава възможности за
много вариации. Дали ще е обвито в сушена шунка или телешка пастърам, или
бекон, просто трябва да е нещо с характер. А чесноват смес може да има
най-различни варианти - риган, мащерка, чубрица, може да се пробват всякакви
треви . Само едно е важно - да се внимава със солта. По-добре да не се слага
изобщо!
