18 май, 2012
Утре детето
има рожден ден и трябва да се приготвя.
Негови
приятели му организират изненада и ме помолиха да им направя баница.
Ех, че драго
ми стана! Децата, приятелите на сина ми, испанчетата, да си поискат самички
баница. Добре ги е научил! На всеки
рожден ден на сина ми им правя и вече се научиха, че е нещо много вкусно.
Аз, обаче,
направих две баници! Да има и за нас за утре за закуска. Кръста ме заболя,
обаче нали е за детето, няма как!
Нещо странно
се случи с това тесто. Прибавих олиото чак след като беше заформено тестото и
то стана някак жилаво. Никога не ми беше ставало такова. Като теглех корите,
сами се връщаха и се навиваха на масурчета. Така се ядосах! Защото точно сега,
когато се страя толкова и трябва да стане хубаво, ми прави тези номера! Карах му се, мърморих му, но не! Не ще да се
отпусне и не ще! Мачках го с точилката, чаках го да се отпусне и какво ли не
опитах. То и нямах много време да го чакам, че на опашката се бяха наредили и
кебапчета за печене и едно руло, което исках да им направя. Не знаех дали има
торта, та за всеки случай!
Но баниците
ме измъчиха. Повече няма да слагам така олиото, сигурно това беше причината.
Кебапчетата
се опекоха веднага след баниците.
Рулото беше
просто. Пандишпанен блат, нашарен с какао, сладко от боровинки и крем от
маскарпоне. Само го сиропирах с малко ягодово мляко, за да е сочничко и толкоз.
Мъжът си
идва и се облизва.
-Аз какво
мога ям?
-Нищо! Това
е за утре за детето.
-Е, какви са
тези работи? Къщата мирише на вкусотии, а аз стоя гладен.
-Айде сега!
Гладен! Не се оплаквай...
Свърших чак
в 11.30, каталясала, с болки в кръста, но щастлива! Нали е за детето!
