16 май, 2012
Това е нещо,
което винаги става различно, защото много зависи от самото качество на картофа,
от това колко са сварени и как, после как са изстинали.... Изобщо толкова
проста манджа, а толкова малки неща могат да повлияят на крайния резултат.
Мъжът купил
картофчета, малкички, кръглички, пресни, от онези с тънката коричка. Иоще щом
ги донесе си ги поръча:
-За някой
ден... - рече свенливо. И го разбрах.
Драго ми
става, когато някой си поиска някакво ядене! Това означава, че имат желания,
предпочитания, че храната означава нещо за тях. Не храната въобще, а нещо
конкретно ги възбужда повече от обикновено и им носи радост и удоволствие. Не
спирам да оприличавам яденето със секса. На някой може да му се стори странно,
но може да е защото не познава достатъчно яденето, или пък секса. Много си
приличат! Всъщност процесите на много неща около нас, особено тези, които ни
доставят удоволствие и са свързани с първичните нужди, имат много общо със
секса. И яденето. Щем или не щем!
Така че,
радвам се като има участие и инициатива. Еми, ще реагирам!
Имах работа
насам-натам, мъжът също и цяла сутрин не се бяхме засякли. Обажда се по
телефона да пита какво имам предвид за обяд (беше намерил пилето, която бях
купила вчера).
-Свари
картофките, дето купи, за 10-15 минути, аз като дойда ще го довърша. А за
супа...
-Супата вече
е сварена и готова. Ти кажи за другото.
Бре!!!
Изненада! Без да кажа ни дума! БРРРАВО!
Връщам се в
къщи, нарязвам филето на пържолки, по-дебелички, че да не стават сухи, намазах
ги с една смес от подправки и ги оставих д си почиват.
По-интересни
ми бяха картофките.
Извадих
големия тиган.
Имам спомени
от тези картофки от един ресторант, където за първи път ги ядох. Беше отдавна,
много отдавна. Бяха нежни, миришеха на прясно масло и много копър. Много време
мина докато постигна резултата, който исках. Ту ги варях, па после задушавах.
Или пък първо ги запържвах леко и после сипвах водичка, за да се задушат. Днес
обаче, исках да ги направя по изпитаната вече рецепта.
Сварени
цели, заедно с кората, се оставят да изстинат добре. След това се запичат в
малко олио от всички страни, докато си хванат цвят. На финала се прибавя бучка
масло и ситно нарязан копър и веднага се махат от котолона. Така маслото не се
запича, а само помага да се образува едно меко нежно, сосче. Може да се цръкне
малко лимонов сок за свежест, не му пречи, но небива да се прекалява, все пак
главния вкус и миризма се падат на копъра и маслото.
Това бях
запланувала, НО!
Връщам се в
къщи, загрявам големия тиган с капака и започвам да слагам картофчетата в него.
По едно време нещо ми привлече вниманието - едно черничко нещо по кората на
картофчето. Извадих го да видя какво е, а то пръст!!!
-Абе, мъжо,
ти изми ли картофите преди да ги сложиш да се варят?
-Не, защо да
ги мия?
-Ами, защото
имат пръст!
-Е, нали
послесе белят?!
-Това са
ПРЕСНИ картофи, няма нужда да се белят, там им е чара!
-Е, аз
откъде да знам, ти нищо не каза...
Да.... Нищо
не казах... Наложи се да извадя сложените картофчета, да изключа вече загрелия
тиган и да се захвана да беля картофите. Нямаше как!
За ставане
пак станаха, но ми липсваше коричката, онази нежна пролетна коричка. Нищо
пролетта ще ни да де още картофи, пак ще направя, този път както трябва!
Днес трябва
да отбележа и вечерята, която светкавично спретнах за детето.
Пълнени
триъгълници.
Много
приличат на пица "калцоне" и още на така нареените тук емпанадас (empanadas), само дето са направени от готово
тесто за киш или пай, онова дето прилича на многолистното, но не се вдига. Направо си идва разточено в кръг само да го
лепнеш на формичката да го пекнеш за 5 минути и после да нареиш плънката, била
тя сладка или солена.
На мен
цялата тази процедура ми се стори, сложна и дълга. Защо да не направя едни
затворени пицо-кашкавалки.
Разрязах
кръглата кора наполовина и после на три.
Наредих о едната страна на резенчетата кремвирш и какавал, намазах ги с
водичка и ги затворих. Отгоре вече ги намазах с доматен сос и поръсих с
кашкавал и ким. Защо ким, незнам! Така ми дойде. И станаха супер неща за лека
вечеря или мезе за бира.
Тази формила
ще си я запазя и за друг път, бързо просто и лесно! И интересно!
