5 май, 2012
Сутринта за
закуска опекох един тутманик, който още снощи бях замесила. Но понеже се
занимавах сутринта с един куп неща, го зарязах да се пече самотен. Когато се
върнах, връзката помежду ни се беше скъсала. И не го разбрах докъде е стигнал с
печенето. Извадих го десет минути по-рано.
И сбърках. Момчетата се облизваха
нетърпеливо наоколо и понеже искахме и да излизаме на разходка, избързах...
Беше леко клисав. Но не му простихме!
Днес
беше един от онези дни, които със сигурност ще си спомням дълго време. Случи се нещо изключително просто:
разходихме се из природата.
Явно много
време сме били в застой във влажния апартамент, защото тази малка глътка въздух
ни дойде като манна небесна. Радвахме се на всичко. И най-вече аз! Не спирах.
Пролетта
беше навсякъде и във всичко! Всяка тревичка, дори най-грозноватичката и
простоватичката беше изкарала някакъв вид цветенце. Едно бодливо дърво, което
познавах отдавна и ми се струваше много мрачно и намръщено, с едни
сивкаво-зеленикави бодлички вместо листа, и то! Беше се накичило с малки, ситни
белички камбанки. Стоях, пулих и се чудех от къде ги извади?! Толкова малки и
толкова нежни. Това грозничко и намръщено, нисичко и криво дърво! И то се беше
нагиздило! Като за Гергьовден!
Не спираше
да ми мели устата и да се радвам на глас на всичко живо наоколо - на водата,
на
тревата,
на цветята,
на кравите,
...
И дишах!!!
Не можех да спра да
дишам!!! Момчетата мълчаливо ме търпяха.... И аз мълчаливо им благодарях...
Върнахме се
изтощени и заредени с енергия. Така както може да те зареди само чистия въздух.
И изведнъж
се сетих, че утре е Гергьовден! Агнешко? Немааааа. Хайде, до магазина...
Сетих се за
една рецепта, която скоро гледах по телевизията. Хареса ми начина, концепцията
на приготвяне на агнешкото. Там се приготвяха агнешки крачета, но все едно,
базата е същата.
Вдъхнови ме
и реших да я пробвам. Попромених я малко, защото нямах някои продукти, просто
ги заместих с други. А и добавих някои, защото ми се стори, че биха му дошли
добре.
Само,
трябваше да купя агнешкото. Отивам до по-близкия магазин и там ме застреляха с
цената - 11 евро килото, а плешката тежеше кило и половина!!! Еми, няма да
стане. Ако се казвах Гергана и очакавах един куо приятели, бих се замислила, но
ейтака, само за трима ни... НЕ! Айде, в другия магазин! Там пък имаше само
бутче на рязано на пържоли. Не го харесвам нарязано.
Но свети
Гьорги се смили над мене и ми се яви в лицето на съчувстващата продавачка,
която започна да ми предлага други части - врат, коремница, ребърца. Каква
добра жена! Спаси ме! Веднага видях манджата как става!
Бегом в къщи
и да започвам, че утре ще се върнем чак късно след обяд и няма да имавреме за
готвене. Започвам!
Първо се
запържват парченцата агнешко в малко олио на силен огън, поръсени само със
сол черен пипер. Изважда се месото и в
същия тиган се слага глава и половина лук (може червен ), наситно, заедно с
малко сол. Като омекне се прибавят:
Стафиди,
сушени боровинки или други сушени плодове, 50 мл зеленчуков (пилешки по
рецептата) бульон и мармелад (аз сложих от ягоди) + 1 супена лъжица кетчуп+ сос
ворчестер (2 с.л.) +200 мл тъмна бира.
Сега е
момента, в който се прибавят парчетата месо, залива се с пилешки бульон, да ги
покрие и се оставя да ври лекичко поне два часа.
Катосе
свари, се вади месото, соса се смила на ножа на миксера и се сервира с
картофено пюре. Ръси се с пресен джоджен (наситно) и пресен лук (на фино) с
много оцет.
Така е по
рецептата. Аз само дето не смелих соса. Харесват ми стафидите цели, а и лукът
се беше почти стопил. Нямаше смисъл да се мачка още.
От
подправките добавих канела и вместо бульон сложих вегета и вода и соев сос
(вместо ворчестер).
Така
приготвено яденето си останана печката да ин чака до утре.
