17 май, 2012
Станах рано,
малко спах и днес на обяд се върнах от ателието почти спейки по пътя. Едвам се
добрах до къщи. Очите ми сами се затваряха.
Влизам и
гледам, няма никой. Значи трябва да готвя самичка. А очите ми клепат. Как не
изтървах ножа не знам. Исках да спретна едно китайско с оризови фидета. Супа
има, само да забъркам всичко набързо.
В този
момент влиза мъжа.
-Айде идвай,
помагай, че много ми се спи!
-Остави аз
ще сготвя. Какво има да се прави? Има ли
някакъв специален ред, по който да се слагат зеленчуците?
-Има. По
съдържанието им на вода. Най-водните, последни. Лука накрая.
-Че аз
откъде да зная кое колко вода има?
-Ами, първо
месото и се вади. После, което най- бавно се прави най-първо влиза. Морковите
са първи, после чушките, гъбите и лука на финала. Когато всичко е готово, чак
тогава връщаш пак месото. Ох, не издържам повече, отивам да се тръшна малко на
дивана... Прави го както искаш!
И се проснах
като талпа, само успях да придърпам одеалото колкото да се покрия. Не издържах!
Много ми се спеше. Само едно време се сетих да добавя към инструкциите:
-Когато
всичко е готово, прибави по лъжица оцет, захар и соев сос. И вино, ако
искаш...И чак тогава връщаш месото.
Не можах да
стана ни да ям. Душичката ми спеше! Сърчицето ми спеше!!!
След обяд
реших да запретна пак един кекс. Но този път направих всичко, което не трябва
да се прави ито НАКУП!
Записвам си
го, за да не го повтарям, никога вече!!!
Първа
грешка. Не извадих рецептата. Реших, че аз вече ги владея кексовете и мога и
без рецепта. Браво!
Втора
грешка. Разделих белтъците от жълтъците, уж за да стане по-пухкаво, но разбих
първо жълтъците и така трябваше после да мия миксера за белтъците. Сигурно е
останало някъде какпка вода, защото белтъците не станаха на пяна.
Трета
грешка. Разбих жълтъците с кристална захар, а не пудра захар. Не побеляха.
Четвърта
грешка. Избързах да сложа мазнината преди да се е разбила захарта. Стана една
странна лепкава смес. И беше зехтин, а не разтопено масло.
Пета грешка.
Смесих сок от мандарина с прясно мляко, което на всичкото отгоре бутнах в
микровълновата да се стопли малко и то взе, че се пресече. Но пак го сложих.
Видях, че нещата отиват към катастрофа и затова реших да продължа въпреки
всичко, за да видя какво ще се получи все пак. Като е гарга, да е рошава!
Шеста
грешка. Намазах формата за печене с олио, а не с масло. Поръсих с брашно, но и
това не му помогна да не залепне. Трябваше да сложа хартия за печене.
Седма
грешка. Сместта стана по-рядка, нарушиха се пропорциите между брашното и
течностите заради млякото и мандариновия сок, така стафидите не можаха да се
задържат в сместта, а се струпаха на дъното. Там си пуснаха карамела и
залепнаха за формата. Но пък бяха вкусни...
Осма грешка.
Като се опече не го изчаках да изстине, а тръгнах да го вадя от формата, още
горещ. Разцепи се на две, разпадна се и изобщо не приличахе на кекс, а на нещо,
което съм събрала от пода.
Девета
грешка. Бях сложила повече бакплувер и освен това, не го разтворих
предварително в някоя течност, та затова после се намираха две-три бучици бакплувер.
Докарваше на сода. Нещо, което мразя!
Така че,
кексът беше като след катастрофа, всичко отговаряше на настроението с което
беше направен! Никакъв търговски вид!!! Грозен, грозен, грозен кекс!
Но пък
когато изстина и можах да отрежа едно парче да го опитам, беше най-вкусният
кекс, който съм правила!
Въпреки това
не го снимах, защото не исках да си го спомням като един катастрофирал кекс, а
като грешка, която може би ще бъде добре да се доусъвършенства :)
