19 май, 2012
Няма
по-вкусно нещо! Няй-вкусното нещо, което съм яла досега.
Детето си го
поиска. Питам го вчера:
-Кажи какво
искаш да приготвя утре за обяд, какво ти се яде?
-Соломильо
(solomillo - бон-филе, т.е.
малката рибица)
-Свинско или
телешко?
-Вкусно.
Кратко и
ясно.
Никога
досега не съм купувала това митично месо. Много е скъпо. В зависимост от
магазина и качеството цената варира, от 25 до 50 евро килото, че и повече.
Нашето семейство има политика да не се харчат излишни пари. Защото не са
излишни. Но днес се реших. Да го купя и да го приготвя. За първи път!
Месарката
беше много любезна да ми отреже едно цяло парче, малко по-малко от кило. На
касата един човек напълни три торби и плати същото, което аз за една единствена
торбичка с един единствен продукт вътре! НО си затворих очите пред този страше
факт. Детето никога нищо не иска, не е капризен, не иска големи и скъпи
подаръци. Даже вчера каза, че е по-скъпо да изпълниш желанията, отколкото да
купиш подаръци. Мъдро. Понякога така излиза, но това също е подарък.
Заслужава си
това внимание, просто си го заслужава. И не питах колко струва! Извадих парите
и платих.
Филето беше
чудесно качество. Нарязах го на дебели парчета, от по около 3-4 сантиметра.
Начуках в чукалника една смес от семена и треви - кимьон, семена от кориандър,
черен пипер, малко лют червен пипер, риган и една супена лъжица брашно. С тази
смес натупах хубавичко месенцето и го мазнах лекичко със зехтин. Като се нагря
плочата, я поръсих с морска сол и лепнах отгоре месото, на сухо. Като се изпече
от едната страна, обърнах го и го мазнах с бучица масълце. Когато се опече и
другата страна, го тръшнах на дъската в центъра на кръга от филийки. Мазнах го с
още малко масълце и счукан чесън, поръсих го със ситно нарязан магнаноз и
джоджен. Оставих го да си почине 10-ина минути и го нарязах. Пусна си сока и
така омешах всичко. Стана вълшебно! Нищо друго не искаше, само една свежа
проста салата и чаша хубаво червено вино.
Детето още
като видя какво има за обяд и се засили.
-Еееее, това трябва веднага да се яде, иначе нее хубаво!
-Чакай! А
таратора?
-А! Въй!
Бързо, че това ще изстине!
И
светкавично засърба таратора. Много беше бърз. После като му сервирах месото,
само въздишаше!
-Ох, много е
вкусно! Мамо, много е вкусно!
Да, наистина
беше вкусно! Най-вкусното нещо, което някога съм правила. Страхотно беше! И за
страхотно дете! Заслужаваше си наистина! Незнам дали скоро ще се повтори. Май
не искам да се повтаря. Такива специални неща трябва да останат за много
специални случаи, иначе си губят стойността. Т.е. ние не ги оценяваме по същия
начин.
Неповторимо!
