12 май, 2012
Телешко
варено и Руло с крем?
Телешкото
варено е ястие, което помня от детството си. Запомних го, защото много се
различаваше и по вкус, и по вид от всичко, което обичайно се готвеше в нашата
къща.
Днес бях
купила едно прекрасно парче от телешки джолан, месо пълно с желатин и с много
малко мазнина, полезно и вкусно.
Исках само
да му придам малко по-интересен характер. Само го мазнах с олио и го запекох на
сухо в тенджерата. После добавих водата и солта и го оставих да се вари 2 часа.
Половин час
преди да се изключи колтона му прибавих зеленчуците - червена чушка, 3 картофа,
един морков и половин консерва белени домати. Доби червен цвят и ми хареса. На
финала му сложих и малко доматен сос. Пробвах го и му липсваше нещо, нещо
важно. Целината! Във фризера си дремеше още малко от онази дето набрах в
полето. Вкусът се промени категорично и ми напомни на маминото телешко варено.
Оставих го на спокойствие.
Аз него да,
но мен мъжа, не. "Кога ще ядем?", па "Кога ще ядем?".
"Този хляб кога ще е готов?"
-В три
часа!!!
-А какво ще
стане, ако ядем в три без десет?
-Как какво
ще стане?! Хляба току-що го извадих, още не еизстинал, поне десетина минути да
почине.
Какъв беше
този зор? Май е нервен, защото се опитва
да откаже цигарите. Огладнява изведнъж и няма с какво да се разсее.
Добре, ама аз какво да направя, да му духам на хляба, че да изстине?
Голям зор!
Седнахме. В три без пет.
И по едно време ги гледам и двамата, че започват да
мачкат картофите като на манджа. И се обадих:
-Това не
еманджа, много по-рядко е, повече прилича на супа. Ако намачкате катофите, няма
да се сгъсти, а ще се изгубят.
Вместо да ми
обърнат внимание, мъжът се развика, че "стига съм командвала", че
"само съм мърморела", "да съм ги оставела на мира"!
Как може
такова нещо!!! Готвя, старая се, а накрая, не стига, че един картоф не идва да
нареже, ами и ми вика на масата. Ядосах се и се развиках и аз! Малко уважение,
моля! Само си спомням, че заплаших че още утре ще спра да готвя и да се оправят
както искат! На никого не съм задължена с нищо, ако го правя е защото искам и
защото ми е приятно, но никой не ми плаща, за да си позволява да ми държи такъв
тон. Дори и да съм досадна!!! Малко търпение.
За десет
минути всико свърши!
Ядосах се. И
от яд ми приседна. Отивам на прозореца да подишам въздух и гледам една жълта
калинка лази по магданоза ми. Бутнах я ей тъй, от любопитство. А тя се просна
на пръстта и се прави на умряла. След малко се радвижи и тръгна отново към
същото стъбло.
Колко е
голям светът за нея! Всяка малка купчинка пръст е като планина! В този момент
идва синът и приятелската слага ръка на рамото ми:
-Какво
правиш?
Стана ми
приятно. Детето разбра, че бащата не е прав и той, като че ли се чувстваше
виновен заради него.
Не обичам да
се караме пред него, но този път не издържах. Прекали! Опитах се да не
показвам, че съм разстроена, макар че той го разбираше. Отклоних темата,
показах му калинката, която се бореше да изкачи купчинката, за да стигне до
заветното стъбълце. И сякаш нещата придобиха друга светлина, на калинката
изобщо не й пукаше кой как е ял и с кого се е карал, вървешв си по пътя и се
бореше за живота си. Разсеяхме се... С калинката...
Сега чакам
да видя кога ще ми се извини.
Калпазанин!
Може би
затова с толкова яд се захванах след обяд да правя "нещо сладко".
Бях купила
сутринта една кутийка малини и една боровинки. Исках да направя нещо с тях, но
какво?
Взех да
прелиствам рецептите, да се ровя по интернет и все не можех да се ориентирам
какво да правя с тях. Накрая се спрях на една лесничка на Джейми Оливер. Не съм
по сладкото, но толкова рядко пускат боровинки! А и в съчетание с малините, са
нещо вълшебно. Не може да се сравнява с купешките сладка. Решено. Сладоледено
руло. Отидох до магазина за сладолед. Нямаше. Не продаваха кутии, а само
фунийки и други подобни. Значи няма да е със сладолед, защото не ми се ходи по
магазините да търся сладолед. Взех маскарпоне, за крем. Все нещо ще излезе!
Блата е
простичък:
3 яйца, 100
г пудра захар (аз сложих кристална и по-малко, 75 г, защото ми се стори много)
и 75 г брашно. Нищо друго. Бъркат се
яйцата със захарта на пяна, докато побелеят и после леко се прибавя брашното.
Толкоз.
Аз от себе
си добавих ванилия и кора от лимон. Ей тъй, на! За аромат.
Излях
половината върху хартията за печене на купчета раздалечени едно от друго. Към
другата половина добавих 2 с.л. какао на прах и запълних празнините по
хартията. После с лъжицата ги поразмесих внимателно. Образува се един шарен
блат. И, за да е още по-шарено, поръсих стафиди. Що пък не?! Опекох го за по-малко от 10
минути на 180 С. Още топло го отлепих от хартията и гонавих на руло, за да
поеме формата. Май малко позъкаснях, защото се начупи тук и там, но реших да не
му обръщам внимание. Ще го закърпим после някак си. Нямам опит в сладкарството
и, всеки път когато започна да правя нещо сладко, се чувствам като
тийнейджърка, несръчна, нескопосана, недовършена. И се потя и пъшкам като на
изпит. Защо се мъча незнам. Защо просто не го оставя на тези, които могат? Май,
защото усещам предизвикателството и защото си мисля, че не може да е чак
толкова сложно. Вече има зад гърба си направени няколко кекса и две-три торти.
Станаха!
Така с блата
долу-горе се справих. Крема беше под въпрос. Не ми харесваше да е само
маскарпоне, защото е доста тежичко. Не исках и да е маслен крем, защото не го
обичам. Не исках и да е някой от онези кремове, дето се варят,защото е сложно и
сигурно ще оплескам работата. И тогава се сетих за репликата на Мая Новоселска
в "Улицата" : "Абе къде съм тръгнала и аз, като незнам какво
искам?"
Отворих пак
рецептите. Онзи ден гледах Джейми да прави един десерт с едни бисквитки и
пресни ягоди и крем от маскарпоне. Разреди го с прясно мляко, за да го олекоти
малко. Е, натам ми отиваха мислите. Обаче пък прочетох друга една рецепта
където маскарпоне се смесваше със крема сирене, не помня къде, много нещо
изчетох! Идеята се оформи така:
Една кутия
крема сирене, една кутия маскарпоне и малко прясно мляко. Захар на вкус. Лимон
и ванилия.
И сега се
започна! Осочних блата с няколко супени лъжици прясно мляко, исках да е сочно.
Намазах го с половината от домашния ми конфитюр от боровинки и малинки. Понеже
беше малко, добавих купешко малиново сладко. Отгоре дойде крема. Обаче се оказа
по-редичък от необходимото. Разля се при навиването! Май беше и много, незнам!
Но светкавично го бутнах във фризера да се стегне. Само се чудех дали да го
оставя там, докато замръзнесъвсем?
Детето си
имаше гостенин и реших, че немога да изпратя момчето без да го почерпя с едно
парченце. Цялата къща миришеше на ванилия! Не можех да чакам да замръзне. След
половин час го извадих да видя какво става. И, изненада! Така добре се беше
стегнало, че се режеше перфектно, без да е замръзнало.
Супер!
Супер! Супер! Бях доволна, много доволна! Отгоре сложих по една топка сладолед,
изсипах по лъжичка сладко и почерпих децата.
Е, и нас, естествено! Нищо, че още бях малко сърдита, успеха с рулото ме
омекоти отвътре.
