7 май, 2012
Днес само
трябваше да го стопля, че от три дни чака да у се обърне внимание. Милото!...
И ние
Гергьовден празнуваме, на патерици. Опитах го как е навкуси нещо ми липсваше.
Киселина! По рецептата нямаше, но си го
искаше манджата. Сложих балсамов оцет, като хич не пожалих количеството. Добре
е. Харесва ми тази концепция за агнешкото. Ще се доусъвършенства. Малко ми беше
в повече сладкото, може би от стафидите. Ще го помисля...
Идеята беше
да направя таратор, аспержи и картофено пюре. Нищо и никаква работа.
Таратора е
едно от любимите ни яденета. Тайните на добрия таратор ми разкри моята хазяйка
- баба Катя. Бяха бойно семейство - той беше по-възрастен от нея, но
изглеждаше толкова млад, че на него му викахме Гецата, а на нея - баба Катя.
Случаят
около запознаването ни е много интересен. Бяхме наели апартамента две двойки
момичета и уж трябваше да живеем там сами, т.е без хазяи. Първия месец беше
точно така. Но радостта ни не трая дълго. Една неделна сутрин се събуждам и
чувам шум в кухнята. Не беше странно, все пак живеехме там четири момичета. Но
странното беше, че се чуваше сякаш мъжки глас. Отивам в кухнята и гледам една
дребничка бабичка с рошава оранжева коса и цигара в устата мята палачинки до тавана
сред купчина кашони и багаж.
-Айде на
закуска - ми казва.
Аз гледам
опулено и не знам какво да кажа.
-Аз съм баба
Катя, хазяйката. Временно ще живеем тука. Че синът се разведе и... Така..
И така
живяхме цяла година. И не само с тях, но и със синът им, който беше 30 годишен
пиргиш.
7 (седем!)
души в двустаен апартамент!!! Как звучи, а? Тясно!
Но имахме
късмет, че бяха готини, от тези хора, на които с кеф лепваш етикета "пич".
Баба Катя
беше страхотен кулинар. Освен че ни готвеше, се грижеше и за това дали си взимаме
изпитите и дали гаджетата ни не ни лъжат. Много беше готина! Абе, Пич!
Много неща
научих от нея, не само за готвенето.
Но относно
таратора, това което запомних и си остана и до сега.
Беше
направила най-великолепния таратор, който някога бях яла. И я попитах:
-Как
преценяваш колко вода да сложиш? Досега всички таратори, които съм яла, са били
все разводнени.
И тогава
баба Катя ми разкри златното правило, което и досега спазвам когато правя
таратор.
Първо се
нарязват краставиците на ситни кубчета, слага им се солта и се оставят да
постоят, за да си пуснат водата. После се слагат начуканите орехи, копъра,
чесъна и оцета, ако има нужда. Най накрая се слага разбитото кисело мляко и се разбърква хубавичко.
Водата, която се слага за разреждане е наполовината от количеството на киселото мляко. Като се разбърка
всичко, чак тогава се слага олиото, за да остане на капки и не се бърка повече.
За украса се добавят още малко орехи и копър.
Това научих.
И досега винаги, когато правя таратор, се сещам за баба Катя с цигарата в уста и палачинките във въздуха.
След като
завършихме, изгубихме връзка и незнам нищо за тях. Това беше преди 25 години!
Невероятно е как има моменти, които остават за цял живот в паметта ти точно
така ясни, както са се случили преди години. За мен баба Катя си остана такава,
каквато я познавах тогава. Сякаш замразена във времето на ученическите ми
години. И понякога се чудя как така, след толкова таратори, при които винаги си
спомням за тази жена,никога повече случаят не ме срещна с нея, дори само за да
й кажа, че съм се научила да правя перфектния таратор и че го дължа на нея. Да
й благодаря поне!
Незнам нито
къде е, нито дори дали е жива. Но където и да е и както и да е, за мен винаги
си остава там където я видях за първи път и изглежда също така както и тогава -
леко изгърбена, но пълна с енергия. И, естествено, с цигара в устата! Мъжка жена!
