24 май, 2012
Още снощи ги
направих, но понеже днес ги ядохме, се падат за днес.
Купих кайма
и се чудех какво да направя. Имахме нужда от нещо течно. Така че, почти бях
сигурна - манджа. А каймата? Кюфтета.
Омиризмих ги
с една смес турски подправки и веднага щом се разнесе миризмата, ми изникнаха
спомените за Турция. Замириса на турска манджа. Незнам какво има в тази смес,
купих я от такова едно, странно място. Продавача приличаше на дядо ми. Всичко
сам си правеше и сам си продаваше. Малкото дюканче не беше по-голямо от 2
кватратни метра и беше претъпкано с треви и семена. Какви ли не аромати!!!
Царство! Застанах в центъра и носа ми работеше като луд. Опитваше се да
разграничи някои познати миризми, но напразно. Информацията беше толкова много
и толкова концентрирана, че блокира. Човекът ме попита какво искам. Откъде да
знам какво искам?! И тогава се сетих да питам за ким. В Испания нямаше, а свеки
все ми повтаряше, че за хляба е много подходящ. И, незнам защо си мислехме и
двете, е в Турция не може да няма ким.
И казвам
смело на чист български:
-Ким.
Гледа ме
човекът и не ме разбира. Показвам му анасона и казвам, че е подобно, същите
семенца, ама ким. И той ми вади кимьона, пак не се разбрахме. И тогава извади
тази смес от подправки. Миришеше страхотно, ароматите се преплитаха един в друг
и ту се разграничаваше една миризма и се покриваше веднага от друга, после от
трета. Една чудесна хармония от миризми! Претегли ми една малка торбичка и си
тръгнах с усмивка. Не беше ким, но пък беше нещо ново автентично, сякаш си
тръгна с късче от Турция в чантата ми, защото тези миризми лъхаха отвсякде.
И сега, като
сложих тигана, за да пекна набързо кюфтенцата, пак замириса на същото. Странно
как толкова години ни пълнеха главите и сърцата с омраза към тази страна. Как
щели пак да ни завладеят, как само деблнели момента и т.н. и т.н. Аз намерих хора нормални, които
обичаха да хапват и да пийват също по български. Намерих хора, които също като
нас бяха недоволни от политиците си. Но на масата всички бяхме еднакви, просто
хора, на които им беше хубаво да са заедно. И ми стана хубаво като си спомних
тези весели моменти.
А манджата
си беше чисто българска. Лук, моркови, патладжан, чушки, домати и чубрица. И
като стана, наредих отгоре недоопечените кюфтета, да се задушат под капака. И
нещеш ли, това съчетание на миризми от двете страни съседки беше изключително
сполучливо. Отиваха си! Даааа... Понякога сетивата ни са по-умни от нас самите,
защо не се вслушваме в тях?!
