1 май, 2012
След
вчерашния страсиращ работен ден, днес съм в заслужена почивка. За обяд бях
предвидила бон филе със зеленчуци в сос карбонара. Празнично! Имаше и супа, и
салата, ехееее...
НОооооо,
бонфилето този път стана вълшебно. Ядях си го и си го хвалех самичка.
Направих го
цяло, оваляно в подправки -кимьон, кориандър, черен пипер, лют червен пипер,
шарена сол, риган и една супена люжица брашно. Брашното е важно, защото помага
да се образува една ароматна корика, която запечатва повърхността на месото и
така не му излизат соковете. Намазах месото с олио, а не плочата. На плочата
само сложих морска сол. И така го обръщах от време на време. Даже накрая
изключих и го зарязах. Мислех си, ако като го нарежа се окаже, че не е опечено
отвътре, ще върна парченцата на котлона за малко. Но не! Беше съвършено!
Розовичко, без да е сурово, сочничко,
нежно. Хрупкавата коричка му придаваше много сериозен характер, но за малко.
Зеленчуците,
въпреки че бяха прости зеленчуци, не останаха по-назад. Сложих ги на тигана с
много малко мазнина - лук на едро, моркови на колелца, патладжан и чушки на
пръчки, тиквички на колелца. Всичко долу-горе в еднакви количества. Задушиха се
под капака с малко сол и когато поомекнаха, прибавих сирената. Онзиденшната
комбинация много ми се хареса, така че реших да я повторя: сирене Фета, топено
сирене (лайт) и течна сметана. На финала една голяма шепа настърган пармезан.
Станаха за чудо и приказ и, което е по-важното, комбинираха чудесно с
филенцето. Че даже и със скучната зелена салатата.
Истински
празник за небцето. Рецепторите ми се наситиха и чак до утре има да са мирни.
Вечерта от
остатъка направих едни спагети за детето. Същото, но сервирано по друг начин -
зеленчуците и месото нарязах наситно, прибавих ги към спагетите и готово!
Отгоре малко пармезан и край!
И пак остана
една порция.
Винаги
остава една порция, сякаш някой не е дошъл на обяд, а сме го очаквали. Мислех
си дали не мога да си осиновя някоя бабичка, дето живее самичка и неможе или
няма кой да й готви. Така и така остава, да й го дам на нея. Вместо да се чудя
как да го довършвам на другия ден! Ще взема да помисля по въпроса.
Онзи ден
гледах по новините за един човек в Полтугалия. Останал без работа, фалирала му
фирмата и взел да се чуди какво да прави. И решил да събира храната, която
изхвърлят ресторантите и да я носи на бездомните хора. Такива, като него, без
работа и без подслон. И така, вечер се събират хора, доброволци, все такива
като него, безработни, обхождат ресторантите и събират храната, която така и
така ще изхвърлят. После идват други хора, пак доброволци и я разнасят по
местата, където ги чакат други такива хора, безработни и бездомни.
Организирано
перфектно!!! Без да получават ни цент за това! Но имат храна, имат подкрепа,
могат да оцелеят.
Останах с
отворена уста...
Колко му
трябва на човек? Късче хляб и друг човек. Изхвърляме тонове храна, особено
ресторантите и хипермаркетите. Защо??? Защо не можем да се организираме и да
преразпределим тези прости благинки?
Защото няма да получим възнаграждение за положения труд? Но какво
възнаграждение? Пари? Парите не се ядат!!! А храната се изхвърля. Та тя вече е
платена. Ние сме си я платили и то няколко пъти!!! По най-различни начини. Защо
тогава позволяваме да се изхвърлят нашите собствени пари? Защото, технически
погледнато, това са И нашите пари.
Трябва да се
измисли нещо по въпроса. Мисля,че е крайно време, простите добри хора да вземат
съдбата си в собствените си ръце, загърбвайки големите с парите. Защото
големите с парите от както се помня само ме лъжат и крадат! С моето собсвено
съгласие....
Но ми се
струва, че на това време му идва краят........
"Good
people, for а good cause" се казваше в един стар филм. А защо да е само "на филм"?...
