15 декември, 2011
Напразнувахме се, наработихме се и айде, в къщи! Газ!
Мъжът запраши като подгонен и за по-малко от 4 часа си бяхме в къщи. Влизаме в къщи, а нашите хора тъкмо обядват. Добре дошли! Добре заварили!
Ех, че хубаво да се върнеш в къщи!!! Жив и здрав!!! И доволен!
Но нямаше никакво време да се задържаме, трябваше да бегаме! По задачи.
Чак до вечерта!
Купих си разни неща за кухнята, неща които отдавна отлагам да си купя. Сега използвах коледната треска и най-после си ги взех. Чувствах се все едно съм преминала най-после от другата страна на реката.
Прибрах се скапана! Краката ми само правиха туп-туп, туп-туп, туп-туп...
Една ракийка за "сърце на място" със салатка от пуешка шунка, мариновани краставички и крема сирене. Класика! Все пак е четвъртък.
Само се тръшнах пред телевизора и усетих как сънят идва самичък. Само се домъкнах до леглото и...до утре...
