1 декември
Днес е почивен ден, т.е. нямаме никаква друга задача освен да зяпаме представления и да ядем. А, не! Стоп! Излъгах! След обяда строим. Ама то почти не се смята.
Гледахме, гледахме, нагледахме се и без да се усетим дойде време за ядене. Потрихме доволно ръце, защото се яде в тукашните баски клубове. Те са нещо уникално! Първо сградите виаги са стари и поддържани. Второ, зависи от клуба, има най различни неща за зяпане по стените, значи не ти е скучно докато ядеш, ако ти се падне съсед , който говори език, който ти не говориш.
Сега е момента да се наблегне малко на историята.
Когато за първи път дойдохме на този фестивал, попитахме какви са тези места. Възбудиха ни интереса! Това са така наречените "общества" на любители на какво ли не. Местните хора, къде на майтап, къде наситина , ни разказаха, че са се появили, в началото на миналия век, когато мъжете, за да избягат от жените си си направили такива общества, или "клубове". Представляват места, където са се събирали уж да си приказват на любимите теми. Но докато се приказва, се огладнява. И започнали и да си готвят.
Малко по-малко, всяко място започва да си прави бар и кухня, където може да се готви.
В тези клубове е било забранено за жени!!! Жените готвят в къщи, но в клубовете си готвят мъжете!!! Има клубове на любителите на еди кой си отбор, клуб на рибарите, клуб на любителите на коридата, клуб на ловеца и какви ли още не! Броят на членовете на клуба е изключително ограничен. Май за това ги има толкова много. Съберат се 20 приятели с общ интерес и айде, ей ти нов клуб! Основната задача на членовете на тези общества е да избягат за малко от жените си.
Звучи странно, но може би това е основната причина в страната на баските да бъка от добри готвачи, които са предимно мъже. Разменят си рецепти, искат си съвети, споделят опит. И са много добри домошари.
Та днес ядохме в един такъв клуб, май беше на любителите на някакъв футболен отбор. Това е от най-малко значение! То е, за да се даде някакво име на тоя клуб.
И ни гостиха с едно традиционно баско ястие, което много приличаше на телешко с чушки, което си има и друго име, гулаш. Само дето нямаше моркови.
Както и да е, хапнахме добре, пийнахме хубаво червено винце, зачервихме бузките и отидохме да строим сцената за утре.
Много трудно се работи на пълен стомах, ама нема как!... Пак ще се изпразни и пак ще го напълним. Туй е то.
