17 декември, 2011
Днес пак въпросът беше КАКВО?
Свеки отиде и напазарува зеленчуци за цялата седмица. Богатсво!
Вчера ядохме рибка, значи днес може нещо по-празнично, нали е събота! Отивам в магазина, гледам и се чудя. И изведнъж гледам, че на рибения щанд има всички необходими продукти за една разкошна паеля. Не се случва често, трябва да се използва. Обаче трябва и още нещо за утре, че е неделя. Отивам и на месото. Уффффф..... КАКВО? Пилето добре, телешкото добре, ама иска работа, а нема време. Малко късно излязох и трябва да е нещо, което да стане веднага. Едно красиво парче свински врат ми намигна и аз му се усмихнах. Пържоли! На скара! И край! Решено!
Само се прибрах и, за всеки случай, се посъветвах със свеки кое днес и кое утре? Айде, паелятя за утре, че вчера ядохме риба. Значи както си го мислех, днес ще се освинваме с пържолите.
Пости са, ама нещо тая година хич не ми се пости. Много ми е сложно с всичките тези пътувания. Да си вегетарианец в Испания си е сериозен проблем. Всички, които са минали от тук го потвърждават! Просто няма култура на това да се ядат само зеленчукови ястия. В края на краищата е страната на хамона (jamón), свинския осолен и сушен бут. Слагат го на всичко със същия ентусиасъм, с който ние слагаме сиренето и киселото мляко. Когато сме на път е много трудно да постиш, еле па по коледно време, когато джобовете се отварят и се пазаруват най-екзотичните меса. Ама то бон филе, то телешко филе, то патешко филе, то кралски скариди... Не можеш да постиш!
Та, повлияна и аз от испанския хищен дух, плеснах пържолите на дъската и ги започнах. Първо подправките! Имам най-различни готови смеси, но днес някак си (може би защото съм си в къщи) ми се прииска да си направя моята смес.
Отворх си магичното чекмедже и (също като свеки) се зачетох. Кимьон задължително; черен пипер, също; после малко индийско орехче, прясно настъргано; кардамомово семе, едно само, за дух; зелен анасон, само няколко зрънца; и задължително кориандър. Кориандърът и кимьона са като дупе и гащи, много си отиват. За да се освежи малко работата турнах и риган, да замирише на поле.
Счуках всичко в чукалника на прах и му се зарадвах. Мирише!!! Мъжът мина наоколо и само отбеляза:
- Ммммммм, кебапчета!
- Кебапчета?! Кимьон, бе!
Не можа да се научи, че кебапчета =кимьон!
Нарезнах пържолките с ножа на каренца, та да влезе аромата и температурата навътре.
Свеки се доближи да види как върви.
- Врата е чудно месо! За всичко става!
- Да. Мазничко, значи супер за скара. Със жилки и богато на желатин, значи на фурна не може да стане сухо, а за къри и манджа е перфектно. Или се приготвя на висока температура бързо или бавно за много дълго време, за да стане мозък, може като си искаш!
- Да ама при нас е малко скъпо.
- И при нас. А тук е най-евтиното месо. Не мога да си обясня защо. Може би не знаят как да го приготвят, защото е жилаво. Може би защото е мазничко...
- Да! А като готвят, заливат със зехтин! Всичко им е мазно! По 300 мл на манджа! А на скарата то си пуска всичко.
Не можахме да дадем обяснение защо врата не е ценено месо в Испания, а и нямаше нужда, по-добре за нас.
Днес аз исках пържоли, традиционални, съботни. Начуках ги яко с чука, та станаха плоски и фини като за руло (между другото става страхотно руло от това месо и начукано по този начин, с някаква сочна зеленчукова плънка и във фурната). Наръсих ги с подправките и ги оставих да си починат от боя, докато загрее чугунената скара.
Пека пържолите, а мъжът като котарак обикаля наоколо. През потеклите му лиги едва различих изречението:
- Ох, madre mía, и днес ще се яде
- Няма как, отговорих. Спокойно си пушех цигарата и често-често обръщах пържолките. Съботно спокойствие! Цялата къща се омириса на барбекю. Няма страшно! Апартамента така е проектиран, че се проветрява светкавично, а и понеже не сложих никаква мазнина на скарата не димеше чак толкоз. А и аспираторът ни е пушка! Изобщо всичко е изчислено така, че да може да се прави любимата скара по всяко време. Само тая печка на индукция ме ебава. Не мога да и хвана цаката! Все й е горещо! Ами така трябва да е, ма душа! Ама тя си има някакви температурни защити, уж за сигурност, а всъщност, ти е..ва майката по научному! Кой ли ден ще си купя една класическа скара?! Писнала ми е!
Както и да е, с индукцията пищейки, че е висока температурата, лека полека станаха пържолките. Време беше да забъркам една салатка. Тоз път, като никой път започнах от заливката ("дресинга" по модерному). Малко крема сирене, малко кисело мляко, да го разреди, малко риган, да го освежи, лимонче, сол и зехтин. Стана едно гъстичко сосче за чудо и приказ. Да, обаче, марулата се оказа по-малко отколкото мислех! Соса прекалено силен за това количество, става солено и кисело, да ти се сбръчка джуката. Офффф, ами сега? Айде един домат, странно изглежда, ама имам нужда от материал, който да тушира вкуса. Мисли още нещо! А, има един буркан гъби, що да не пробвам? Пробвах! Странно!... Но поне не е толкова солено. Краставиците си пуснаха водата, та помогнаха малко. Майната му, нали е салата! Изяде се!
Супер съботен обяд! Едно спокойно червено винце помогна да дойде дремката. Да не мислиш за нищо, само че е събота, а утре неделя. И да има работа, ще се свърши по съботно!
