30 ноември, 2011
Изпитвам паничеси страх да ям навън.
Под "навън" имам пред вид в чужд град, на непознато място и за много хора. Ако присъства поне един от тези фактори, направо изпитвам нуждата да изтичам до първия магазин и да си купя някакъв котлон и тиган, за да мога да си приготвя нещо бързо и стойностно за ядене. Освен това да е сигурно!
Може би съм се вманиачила, незнам, но стомахът ми е моя най-точен индикатор. Реагира веднага на мазно, на пържено, на престояло, на старо, на един куп изкуствени консерванти....на какво ли не!!!
Затова днес след представлението изтръпнах когато се наложи да обядваме НАВЪН! Ох, ама къде да е, ама какво да е?
Спряхме се на едно място. Имаше меню, но не искахме да ядем много (тук менютата, особено неделните са обилни като за двама) и поръчахме две порции мезета да си разделим - руска салатa и "rabas".
Май сега му е времето да споделя що е то това? Това е един огромен калмар, на който месото е доста по-яко от обикновения. Някъде го наричат "pota". Тялото му се реже на пръчки 1 на 6-7 см. Иска повече врене, повече обработка. Но, ако се замрази и размрази, или се маринова, или просто се посоли предварително (може и малко лимон, че той разкисва мускулните влакна) става нежен и подчинен за нула време.
Слага се в найлонова торбичка малко брашно и се добавят калмарите, нарязани на пръчки. Затваря се отгоре плътно и се тръска до умопобъркване. Като айряна! Така всичкото нужно брашно полепва по стреснатите калмари, а ненужното се запазва за друго приключение с риба.
Пържат се намного висока температура за много малко време в много дълбоко олио. Идеално е във фритюрник! АЗ нямам и затова тези видове рецепти са недостижими за мен. В нашта къща почти не се пържи, така че за малкото пъти, закоито ям пържено. По-добре да е навън, че е във този гениален апарат. Аз съм противник на пърженето, ама фритюрника е така измислен, че те спасява от болшинството недостатъци на пържената храна.
- Първо се пържи на висока температура, което пречи на проникването на мазнината в продукта, защото светкавично се образува коричкака на повърхността.
- Второ, в обилно олио, което обгръща продукта от всички страни и не позволява на водата да се изпари. Остава вътре и се загрява до такава степен, че продукатът се сварява в собствен сос.
- Трето, за малко време. Не бива да се позволява на водата да се изпари от високата температура и продължително пържене. В момента, в който водата се изпари, навлиза олиото и това не е добре! Става освен сухо и мазно!
Всичко това прави цялата проста процедура на пърженето прекалено зависима от фактора време и усет на готвача, което прави крайния резултат доста трудно постижим.
Но днес всико беше перфектно. Калмарите са нежно месо, не искат много пържене, защото имат токова много вода, че само да се стоплят е достатъчно. Така запазват всичките си вкусови качества и, ако не са замразени, нямат онзи метален вкус на финала.
Та, в днешния ресторант всичко беше перфекто!!!!!
Тоз път улучихме! Хапнахме бързо и качествено и можехме да продължим пътя спокоооооойно...
Стигнахме живи и здрави!
Там ни чакаше фестивална вечря, сготвена като за сватба!
Ако искам да сготвя за много души, бързо и вкусно ( е, това последното винаги е малко в жертва, количеството покварява каеството!) фурната е решението!!!
На фестивала се хранят най-малко 60 души. Расторантчето е малко. Единствения начин да напъхаш много порции на едно място е фурната и тенджерата! Днес ни сервираха за вечеря една лека супичка с фиденца (тенджера) и филе от мерлуза на фурна (нафурна!). Като за стол!
Но! Мерлузата беше много добра, макар че беше оилно залята със зехтин. Тук наистина са маняци тая тема! Зехтин, па зехтин!
Добре, бе, ама слагай по-малко, все пак, мазнина си е!
Няма, няма, то полезно! Давай да има!
Не мога да им свикна и това е!
Отцеждам, отцеждам, пак остава бая!
А безсолно и без подправки! Ми ние като обичаме яденето да има характер?!
Добре, че компанерото отиде и поиска черен пипер, че малко да заприлича на ядене. Иначе си беше ПОСТНО, КАТ ЗА ПОСТИ! Но много добре приготвено! Бравоската!
