19 декември, 2011
Паелята от вчера явно още действаше, защото мъжът още със ставането и се зае да довърши вчерашната работа. Ново легло е това, не друго!!! Имаме доста проблеми с гръбнаците и двамата, а леглото е меко и хич не помага да се оправим. Затова отдавна сме планирали да изхвърлим всякакви дюшеци и да спим на твърдо. Сложно беше да се измисли как точно да се прекрои леглото, за да стане. Вчера най-после, след години мислене, моят мъж се захвана с тази работа. Днес трябваше да се довърши. Кухнята беше превърната в бойно поле! Дъски се мерятт, дупчат се конструкции, бормашината крещи! Като на бойно поле!
При нас всичко е заедно, кухня, хол, спалня, коридор, офис - едно голямо помещение, в което спим, работим, ядем, пием и се веселим.
И тъй като се очертаваше да споделяме бойното поле, готвенето трябваше да бъде от бързите.
Чудехме се със свеки какво, какво! И тъкмо да кажа, че ще мина нещо да купя, и тя ме прекъсва:
- А защо? Нали имаме?
- Какво имаме?
- Месо! Филе. Остана.
- Ахааа! Ама, то е мъничко, само 3 парченца... Ама за китайско става! Решено!
Обожавам китайските манджи. Бързи, лесни, евтини, вкусни и здравословни. Само си мислех как да ги направя тия филенца по-хранителни и сочни. Измислих! Панирани в "Йоланда".
"Йоланда" е един вид брашно за паниране без яйце. Подува се като бухти. Незнам какво има вътре, сигурно някакъв вид сода. Само дето е леко жълтеникаво на цвят, нямам представа защо. На етикета има някакви цифрички, които не съм изучавала подробно какво са, сигурно индустриални оцветители и набухватели. Рядко го ползвам, точно защото ме плашат малко тези цифри, но пък веднъж на три месеца и по малко не е страшно. Освен това е лесно и бързо за употреба. За бойна обстановка, каквато е днешната, идеално! А и така месото става по-хранително и с малко материал се постигат много добри резултати.
Филенцата ги нарязах на лентички и ги мушнах в кашичката. Опържих ги в дълбоко олио. Ай!!!!! Пържено!!! Карай, бе! Отцедих ги на кухненската хартия та да си спестим малко отрови.
Свеки зае позиция на "тигана на мама", докато аз правех тестото за спагетите. Нямах готови, а и предпочитам да си правя моите, стават бързо и са по-вкусни.
Китайски спагети - едно яйце, вода колкото да станат, сол и подправки по душа. Замесих едно твърдо тесто, което много бързо мина през машинката да се разточи. Заех толкова малко място, че сама се изненадах от себе си. Винаги като меся се разпростирам по цялата кухня, ама днес... бойни условия!...
Свеки обяви:
- Това загря.
Сега беше време да се действа бързо и на двата фланга. Този с тигана и този с тестото. Само давах заповедите едносрично, свеки изпълняваше светкавично и точно!
Първо морковите. Чушките. Да се изпотят. Гъбите от консервата. Изцеди ги, че марината няма вкус. Виното. Джинджифила и китайската смес. Малко "Вегета". Да пуснат. Портокаловия сок. Захар. Три лъжици. Няма захар? В кутията, ето. Соевия сос. Този с червената капачка. Нишестето, разбито във вода. Е, сега панираното месо да смукне сосчето! Пауза. Тих огън. 2 минути. Зеления лук, пържените фъстъци и резенчетата портокал. Финал!
Бързо тенджерата с водата на 10, да се варят спагетите. 2 минути! Готово! Масата!
Като войници бяхме!
И мъжът беше свършил и даже огладнял, съвсем заслужено!
Ново легло! Край на мъките!
