5 декември, 2011
Най-после в къщи!!!!!!
Още сутринта потрих ръце, че съм си в къщи и мога да ям каквото си искам.
Ох, как ми липсваше домашната кухня!!! И днес като луда се захванах да си сготвя нещо, каквото и да е, но което много обичам.
Направих обичайната обиколка по обичайните магазини. Още в първия се залепих за едни свежи пилета. Дааааааа. Това ще е! Пилешко филенце. Едно от най-простите яденета. Става бързо, леко е и не иска много философии. Помолих месаря да ми отдели гърдите на пилето, другото ще го мисля в къщи. Най-вероятно ще си отделя бутчетата и крилцата и другото за супа. Така и стана.
Но гърдичките ги очакваше съвсем друга съдба.
Запазих им кожата и, така както си бяха, ги поръсих обилно с подправки. Червен пипер за цвят, риган за свежест, черен пипер за характер, една турска смес за малко екзотика, сол за вкус. И така, омотани в миризм, ги събрах както си бяха цели в едно вързопче. Обущарския конец ми върши чудесна работа в тези случаи. Само загрях тигана на мама, че има хубав капак и, айде на обработка. Така добре си хванха коричката, че ум да ти зайде. То цвят, то мирис, то...ох, в къщи съм си!
Защо не мога да си нося кухнята с мен когато пътувам?! На всички ще им готвя, само и само да ям каквото на мен ми харесва и каквото аз съм си свикнала! Така ми липсваше салата на тоя фестивал. Ама, как веднъж не дадоха един свеж зеленчук?! И понеже се готви за много народ, всичко беше преварено. Нали се готви в големите казани, като в казармата. Но, всичко това остана в миналото..... Сега съм си в къщи.
Свеки изми два големи картофа и ги сложи за 7-8 минути в микровълновата, като ги обръщаше от време на време. После само ги нарязах на по-дебели колелца и влязоха да правят компания на пилето. От изрезките бях отделила и някои кожички и ги сложих и тях в тигана да си пуснат мазнинката. Сега картофите се зарадваха, че ще имат по-празничен вид. От подправките дето пусна пилето и от мазнинката хаванаха такъв хубав цвят и мирис, че си бяха за изложба!
На тоя тиган се готви много лесно, само иска търпение и средна температура. Така топлината прониква бавно до средата на месото и се готви в собствения си сок. Нищо не пуска навън! Само трябва да се улучи момента да се махне. Аз го познавам по пипане, дали е станало по-стегнато, само че понякога ми остава малко розовичко по средата. Но понеже ме е страх да не стане сухо, нещо много често срещано за бялото месо, предпочитам да го махна по-рано, отколкото да рискувам.
Така стана и днес. Реших, че е готово, извадих го от тигана и го оставих да си почине. След това махнах конеца и разделих двете части. Да, отвътре си беше малко розовичко. Айде, обратно за една минута! Не повече! Стана супер. Само го нарязах на резенчета, и го наредих в чинията за сервиране, заедно с картофките.
Свеки скалъпи набързо една супа от останали други две, аз забърках една салата от марула, краставици и домати и празника беше гарантиран! Класика!
Много е хубаво да ти е хубаво да се прибереш в къщи!!!
