14 декември, 2011
Играем в един град на 4 часа път. Тръгнахме рано сутринта и още от вечерта бях приготвила сандвичите. За себе си направих палачинки от яйце и трици, хем фибра, хем сандвич. Напълних ги с кашкавал и пуешка шунка, за да излекувам снощните киселини.
Денят започна с една малка семейна разправия, която ми държа влага чак до след обяд.
Тъжно ми стана за мене си. Влагам толкова старание във всичко, което правя и да се окаже, че понякога съм досадна с моите майчински притеснения, ме хвърли в криза. Може би обръщам прекалено внимание на подробности, които не са важни за никой друг освен за мен. Знам, че прекалявам понякога, но въпреки всичко ми стана тежко.
Вероятно това е съдбата на всички майки, да са досадни.
Споням си, че имаше период в моята пубертетска възраст, когато майка ми беше най-досадното същество в моето обкръжение. Сега ми се връща тъпкано! Това ли е съдбата на всяка жена? Да заприлича в един или друг момент на майка си? Същите думи, същите притеснения, които на нашите деца им се струват глупави и неуместни. Има една фраза на испански, а и не само на испански:"Всички майки са еднакви!" И май е така. Аз се запознах с майка си като човек с човек, чак когато станах майка. Откривах с изненада, че е забавна, че има чувство за хумор, че е весел човек. Но когато я познавах като майка ми, беше всичко толкова различно, чувах само онези досадни изречения, които винаги бяха едни и същи: "Много гола ходиш, бе мамо...", "Не стой гладна!", "Научи ли си?", "Как беше днес в училище?"...
Сега аз изричам същите изречения, без изобщо да си давам сметка,че не това иска да чуе синът ми, нито мъжът ми. Защо става така? и когато в един момент като този се сблъскаш с истината, ти става мъчно...
Сутринта в колата бях толкова афектирана, ТАКА МЕ СТЯГАШЕ ГЪРЛОТО, че имах нужда от нещо в устата.
Когато сме нервни винаги тялото иска да хапне нещо. Има нужда всъщност от допамин. От нещо, което да го извади от депресията, да го накара да се чувства по-добре. Веднага извадих една мандаринка от торбата. Да, наистина се почувствах по-добре. Сладостно усещане се разля по небцето ми и от там по цялото тяло. Ефектът обаче трая много кратко, а нямаше повече мандаринки. Извадих си една палачинка с трици и я заръфах бавно, бавно. Дойде спокойствието. Бурята отмина.
Почти през целия път спах, но усещането за болка в душата си остана до след обед.
Отидохме да починем в хотела. И тогава една глътка ракия направи света да изглежда по-различен. Трябва по-леко да гледам на нещата, по-спокоймо, иначе ще се пръсна! И да обръщам повече внимание на себе си.
Представлението мина много добре, хората много го харесаха и аз се почувствах вече наистина спокойна.
Странно е наистина, изградени сме от фибри, които се движат от такива неща като емоциите. Всяка дума има енергия, на всяка дума реагираме по различен начин. Понякога си мисля, че това че сме изградени от повече от 80 % вода има някакъв пръст в цялата работа. Водата реагира на всякакви вибрации, а какво са думите, ако не изречени чувства, намерения, емоции. Вибрациите се предават и приемат по въздух и вода. Вибрираме и чувстваме, чувстваме и вибрираме.
Всяка дума си тежи като камък на мястото. Като камък, хвърлен в спокойна вода. Не можеш да го върнеш обратно...
Вечерта решихме да отпразнуваме представлението и помирението.
Отидохме на някакъв ресторант, който имаше ястия за дегустация.
Представляват малки порции, доста евтини, нещо като аламинути.
Менюто изглеждаше много любопитно и веднага поръчахме.
За начало:
Опашка на бик в сос от зеленчуци.
Патешка рибица със портокалов мармелад.
Патешка рибица ще рече онова малко парченце от вътрешната страна на филето, което винаги се цепи. По-крехко е и приготвено на плоча става изключително вкусно, а комбинацията с портокала беше доста сполучлива. По мое мнение обаче, мармелад от шипки или сливи, би било ощо по-добре.
После продължихме.
Свински секрети на плоча с четири вида сосчета.
Свинско бон филе със сос от червени чушлета.
Свинските секрети са част от месото, близо до врата. Едни малки триъгълни парченца, които имат жилки мазнинка и точно това ги прави перфектни за плоча и за скара. Четирите сосчета бяха чиста класика, магданоз, зехтин, от червени чушлета и мармелад. Звучи странно, но като се смесят се получаваше истинска симфония.
Двете вина, които пробвахме баха от хубави по-хубави!
Достоен завършек на един сложен ден!
