22 декември, 2011
Чуден ден!
Започна с проблемите от вчера. Куклата се развали по време на представлението и ми идеше да я захвърля така като си беше! Ама как???!!! Публиката отсреща, представлението върви, как да обясня, че това чудо в ръцете ми се разкапва лека полека и не слуша! Прави си каквото си иска!
Избутах го криво-ляво. Днес ме чака поправка. Как? С какво? От къде да започна?
Слава богу новите материлаи и лепила са чудо на науката и техниката, та бързо и лесно се справих. Утре ще слуша! М...ка й!
Ама докато това стане, то си беше мъка и притеснение. Хич не ми беше до ядене и готвене. Добре, че си имам свеки, иначе моите щаха да ядат полуготови пици. Или каквото хванат!
Свеки беше купила едни броколи и гъби и, понеже бяхме решили тия последни дни да се включим в постите, менюто беше ясно - супа и броколи за нас, а кебапчетата за детето.
Само хапнах набързо и хукнах да търся решение на проблема ми с куклата.
Слава богу, всичко е наред! Утре ще има представление, по-добро от вчерашното, сигурно.
Но едно писмо от възторжен зрител ме накара да литна в небесата.
Ех, мама му стара! Какво нещо е живота, вчера бях като попикано мушкато, днес ходя на педя от земята! Как става така? Защо? Един господ знае!
Важното е, че съм жива и спокойна...
А и дойде записа на видеото. Ами...хич не е зле! Може, значи.
Айде, наздраве за припиканите мушката!
