петък, 9 декември 2011 г.

Крем супа експрес за пенсионери


8 декември, 2011

От толкова готвене в последниде дни, в хладилника се натрупа доста изостанал материал. То мерлуза, то пуешко, то пилешко... Има да избираш!
А четвъртък, белтъчен. Има!
Днес казах, че няма да готвя, почивка. Да, ама за момчетата трябва супичка, течничко.
Айде, една бърза крем.
Стана точно за 20 минути! Нищо време, като го сравня със вчерашната истерия.
Тенджерата бързо се озова на котлона. Малко олио, лук, моркови, двата редовни вида чушки, два картофа. Стига! Малко да се задуши и, айде водичката. Малко, та да заври по-бързо. 15 минути. Стига. Айде, на ножа на миксера, добавих вода, че имаше нужда, малко сметана за омекотяване на вкуса, чубрица и черен пипер. Готово! Само поръсих с магданоз, ей тъй на, за кеф!
КРАЙ!
Хапнахме каквото хапнахме и, понеже е празник днес, нямаше много какво да се прави.
НО пък времето чудесно! Един слънчев ден се беше облещил!
Айде да идем да се разходим, а?
Мъжът, уморен от обяда, погледан толкоз лошо и изненадано, че веднага със свеки си грабнахме шапките и беж да ни няма!
Мама му и на мъжкото племе!
Единия на PSP-то , другия с дистанционното в ръка, пльоснати на дивана като пенсионери!
Имам чувството, че от малки се учат едни от други как да станат пенсионери!
Ако е хванал дистанционното, не го пипай! Ще се разплиска!
И после защо жените живеели по-дълго?!
Ами, защото все нещо правим, ако не правим, мислим как да го направим, мозъка все нещо върти, ръцете все нещо правят. Винаги има някаква работа да се върши! Тялото се движи, мозъкът работи! Еволюция, бе!
А мъжът? Се пенсионира! Особено в неделя и на празник!
Ние пък със свеки се хванахме под ръчка и, на плажа. Слънцето ни подари едни топли, нежни зимни лъчи! Едни патки плуваха по морето, цялото заляно със светлината на залеза. Е, не бяха патки, някакви рибари бяха, ама плуваха точно като патки. Идилия! Кич, както се казваше в един виц!
Нагледахме се на залеза, и лека полека се заклатушкахме към къщи.
Поуморени, но пък заредени с енергия.
Пенсионерите не бяха мръднали. Както ги оставихме, така и ги заварихме.
Мъжка му работа!