21 декември, 2011
Днес беше ужасен ден. От тези, за които не искаш и да си спомняш.
Сутринта още започна накриво и така си вървеше докрая. Точно когато си мислиш, че се е разминало, то зазлява още повече. Предтсавлението мина отвратително. Хората го харесаха, ама аз не. Неща, които никога не бяха се случвали, днес се случиха всичките накуп. И като за капак, снимахме на видео. Така че, този ужасен ден ще остане в историята, колкото и да не ми се иска да си спомням за него. Мърфи си каза тежката дума! Когато нещата са зле, могат да станат и по-зле.
Като се прибрахме, само си мислех за една ракийка, да ми дойде сърце на място.
ОБАЧЕ (винаги има едно обаче)!
Питам аз дали синът е вечерял, а свеки ми показва с глава:
Иди да видиш.
Отивам в стаята му и що да видя?! Момчето прегърнало един поднос с едни сладурански кифлички със сусам и сирене и нагъва възторжено. Казахме си по някоя приказка, оплаках му се и както се вайках, така придърпах една кифличка. Бре, нещата веднага придобиха друг отенък. Но ядът ми беше толкоз голям, че една не стигна, за да бъде потушен. Айде още една, да затвърдим!
Сипах си биричка за компания на тези чудесни кулинарии и светът вече изглеждаше друг. Наложи се да направя още няколко тигела до стаята на детето, за да погледна весело на нещата.
Като дръпнах чертата, общо четири кифлички и една бира. Стига, добре съм вече.
Легнах на дивана, уж само за малко, колкото да починат краката и така мъжът ме събуди в 11.30 за да си послетелим и да си лягаме.
Незнаех къде се намирам, колко е часът, какво е станало.
Какво е станало?! Каквото трябваше най-после да стане!
Успокоих се и заспах.
Свеки да си ми жива и здрава! И все такива успокоителни да правиш! По-ефективни от всякакви хапчета!
