20 декември, 2011
Цяла сутрин бачках административна работа и нямах време, а и желание за сложни манджи. Понякога простите неща са най-вкусни.
Днес е вторник и по всички магазини има прясна риба. Нарамих чантата и отидох на риболов.
За 15 минути налових две риби, лубина, само за фурна. Положих ги внимателно на плота и незнайно защо се бяха наредили точно като знака на "Риби".
Сетих се за брат ми! Той е "риби". Казах си, че тази манджа ще е в негова чест. Не е тук, но ще си представя, че е. Веднага снимка! И ще я получи!
Нямах намерения да изнасилвам горките същества, затова само ги нацепих от двете страни, посолих ги и ги поръсих с черен пипер. Малко лимонов сок за... Де да знам за какво!? Щото ми е кисело, че братчето е далеч...
Една единствена бърза импровизация. Глава лук на лентички за подложка на рибите. Да не им е студено на тавата. И малко зехтин отгоре, да лъснат. Като за сватба!
За половин час на силна фурна, на горната част. Нямах сили за сложни техники, а и май по-добре. Стана наистина чудесна!
"Риби"-те ни се отблагодариха за деликантостта с която ги бях третирала. Едно бяло винце направи удоволствието пълно.
Ех, да беше братчето тука!... Да споделим тези "риби"...
Ама нейсе........... Наздраве, братче! Мъно ми е за теб понякога...
