2 декември, 2011
Днес имаме две предсталения, първто е в 11, добре. Но второто е два и половина!
Питат ме дали ще ходим на обяд. Какъв обяд бе? А кой ще играе после? Не, не! Днес се гладува.
Е, хапнахме едно бързо мезе, но имаше толкова много въглехидрати, че замина светкавично по метаболитната верига.
Мезето беше тортиля. Прилича на онова, което в България наричаме огретен, но приготвено по коренно различен начин и нема сирене.
Картофите се белят и режат на дребни и тънки парченца, колкото по-неправилни, по-добре.
Нагрява се тигана с достаъчно олио, така, че картофите да се пържат и задушават едновременно.
Отделно се разбиват яйцата. Долу-горе на 3 големи картофа отиват около 4 яйца. Когато картофите са готови се изсипват при яйцата и се рабърква. Отново се загрява тигана, яко! И така се изсипва сместа от яйца и картофи. Трябва да е добре загрято, защото по този начин се образува коричката и не залепва. Слага се капак, за да се вдигне температурата. Когато цялата смес се стегне добре, се слага едисн специален капак за обръщане. Същата работа върши и една обикновена плоска голяма чиния, стига да покрива целия тиган. Процедурата по обръщането е проста, но изисква опит. Значи захлупва се тигана с чинията на обратно и така рязко се обръща тигана, придържайки чинията залепена за него. След това много внимателно се изпързулва тортилята от чинията обратно в тигана. Ясно като бял ден, но трябва да се внимава, да не се разглоби манджата. После само се дооформя с шпаклата за да има приятна закръглена форма отвсякъде. Трябва да прилича на питка.
Слага се пак капака и се оставя на бавен огън да се довърши процеса на готвене. Е, тука му е майката да улучиш момента кога да го махнеш от котлона. Едни я обичат по рохка, други по-стегната, трети я обичат с лук... Някои я цепят по средата и я пълнят, други й слагат я чорисо, я шунка, я риба... Изобщо, тортилята е толкова популярно ядене и има толкова различни начини на приготвяне, колкото и готвачи, които я приготвят. Като ядене не е нищо особено, много е просто! Може би затова има толкова много интерпретации и варианти. И едно от най-популярните мезета е резенче от точно една такава тортиля с малко хлебец. Малко и хранително. Бързо се смила, не пречи на болните от стомах и е много полезна когато имаш нужда от енергия сега, веднага!
Такъв беше нашия случай. Не искахме да се бутаме в "стола" и да чакаме безркай незнайни яденета. Просто искахме да хапнем нещо бързо и леко, но пък хранително. Така ни остана повече време за почивка.
И айде пак на сцената!
