3 декември, 2011
Днес е последния ден на фестивала. И падна една вечеря... Ох!
Три яденета и десерт! За вечеря! Охххх! Ми ние като не сме свикнали да вечеряме?
Ще трябва да се яде, няма как! Официално и то! Добре, че след това се очертава купон до късно, та нема да е кой знае какъв проблем спането. Събота вечер! Кажи го и не го мисли повече. По налконената плоскост, давааааааааааааай!
Първо ни сервирха по наденичка и хлебче. Малко парченце наденичка. Мазничка, разбира се! Да подложи.
Второ едни варени зеленчуци и полусварено яйце с малко сушена шунка отгоре, хамон демек.
Вегетарианците тъкмо се зарадваха, но бързо им увиснаха носовете, когато се оказа, че и в запържения лук има още парченца шунка. Голямо пощене пощеха милите, ама като не беше предвидено за вегетарианци! Изобщо вегетарианската храна в Испания е чудо невиждано! И шунката не е месо! Нито пилето, нито рибата! А шунката и рибата тон се слагат на какво ли не! Горките вегетарианци, мъчно ми стана...
Продължихме с основното ястие. Кубче говеждо на плоча. С печени чушки.
Тук трябва да отбележа две много важни неща. Говеждото на плоча е типично ястие в Баския. Яде се почти сурово. Е, ако не ти харесва винаги можеш да помолош да то го препекат още малко, но те гледат несериозно. Аз помолих да ми го довършат, че то не ми се яде толкоз сурово.
Другия важен момент са чушките. Не се пекат по познатия ни начин, а в едни големи барабани, на газ. Върти се барабана с една ръчка на много силен огън. Така чушките се въртят и премятат вътре, пърлят се, но не се задушават, защото въртенето не спира. Горят едни огньове! Много е шокиращо когато се види за първи път. Направо си е атракция!
Чушките имат чудесен сладникав вкус. Аз обожавам печени чушки и затова им се наслаждам бавничко и по малко. Наложи се да изчезна за малко от масата и заръчах да ми пазят последната хапка чушка от сервитьорите, които минават и с бясна скорост обират чиниите без да те питат дали си свършил. Нещо много обичайно за Испанските ресторанти.
Връщам се и що да видя? Чушката ми я няма!
- Къде ми е чушката?
- Не можахме да я опазим! Грабна я!
- Ама не казахте ли...?
- Не само, че казах, ами стиснах чинията, ама тя дърпа и не пуска! Не можах да се преборя...
Ех, няма как... Ще го преживеем някак си.
Дойде десерта. Нищо особено, но вкусно. Много листно тесто опеченко, цепнато и напълнено с жълт ванилов крем. И за компания, една топчица сладолед. Добре.
Хапнахме, пийнахме чудесно винце и бахме готови за бой!
На фестивали най-интересното са разговорите. Най-различни с най-различни хора. Може да не се познаваме, може да не говорим един и същ език, може да не се видим никога повече, но едно нещо ни свързва - куклите и театъра. И желанието да си говорим!
Та, след официалната част започнаха разговорите. С кой ли не!
Аз си харесах едни французи, или май бяха швейцарци, а може би бяха смесени, така и не разбрах. Важното беше, че се стигна до темата за манджата!
Казах, че българската кухня е една от най-разнообразната, защото има влияния от четирите краища на света. От изток, от запад, от север и от юг. Турска, гръцка, западно-европейска, традиционна, всичко се е сляло в един букет от техники и вкусове. Та, измежду всичко, което си казахме стигнахме и до това, че в България много се ползва фурната.
- Кое?
Ох, на английски, не го разбират. Пробвах на искански. Пак не! Офффф!.... И не щеш ли, едната каза някаква френска дума много приличаща на "фурна"
- А?
- Le four.
- Абе, така кажи, бе! Фурна!
И так всеки път когато се стигаше до тази дума, аз чисто и просто си я казвах на български "фурна".
Беше забавно, наистина!
