23 декември, 2011
Програмата е ясна от сутринта. Администрация, обяд и представление до късно вечрта. Обядът лек и постен, за да можем да се сгъваме, че иначе...лошо.
Една чашка ориз чакаше вече доста време затапена с прозрачно фолио. Какво да правя с толкова малко ориз? Днес го измислих: СУПА. Баба ми правеше понякога супа от ориз и картофи.
Свеки вика:
'-То като се слага картофи, няма нужда от ориз.
-Да, ама баба слагаше когато нямаше фидета или да смени малко, така за разнообразие.
- То ми е чудно.
- Ама е вкусно. Става богата супа, яка. От тези дето няма нужда от второ ядене и се ядат с хляб.
- А с какво да я направя?
- Ами, бяла или червена. Бяла с кисело мляко и яйце, а червена - с домати. Да речем.
А за второ имаше вчерашните броколи с гъби, които стояха самотно в хладилника, наченати и изоставени. Леко, постно, като за фотомодели. И добре, че беше тази супичка да ни стопли, че денят беше ужасен, цял ден вали от онези дъждове, които не знаеш от къде точно вали. чадърът не ти върши никаква работа, пак си мокър. Чак гащите ти са мокри.
Прибрахме се късно вечерта, уморени, доволни и малко нервни. Утре е се стягаме за Бъдни Вечер.
Бързо в леглото!
