7 декември, 2011
Полудях! Направо се побърках да готвя днес! Беше като истерия!
Само исках да съм сама в кухнята си. Да се разтоваря, да се нарадвам, да се отпусна! Свеки каза, че ще ходи на басейн и аз още повече светнах! Самичка!
Изходния материал беше мерлуза, скариди и марула.
Мерлузата ми я изчистиха от костите, но ми запазиха всичкия останал материал (главата и гръбнака). От този материал имах намерение да направя рибена чорба. Но тъй като бях вдъхновена, не исках да е обикновена рибена супа. Мисли, мисли, мисли... И така мислейки, бясно започна един диалог със самата мен. Единия глас правеше заключенията или задаваше въпросите. Другия трескаво търсеше решението.
- Трябва й консистенция. Рибата е лека храна има нужда от подкрепа.
- От какво? Ммммм, да, една основа от зеленчуци.
- Варени? Задушени?
- Леко задушени в малко олиоце. И червен пипер.
- Ще подкрепи вкуса на рибата. Какви зеленчуци?
- Лук. И едно малко картофче, за да му даде гъстота, така се избягва добавянето на брашно. Айде червеното пиперче, после водичка да се свари за 10 минути.
- А може и един морков?
- Може. Ама, що не каза по-рано? Нищо не е късно. Бързо с картофобелачката на лентички и после бясно с ножа на ситно, да се свари по-бързо. Ааааа. Друг път казвай навреме.
- А рибения бульон кога?
- Чакай малко, де. Нека стане основата. Сега ще я мина с миксера и после ще добавя бульона от костите.
- А защо не си помогнеш с вряща вода от каната.
- Их, верно! Включвам я! И после само ще ги полея и така ще стане по-бързо.
- Време за фидета.
- Чакай, първо да ги слеем бульона и пюрето. А, така.
- Така, както е гъстичко малко трудно ще се сварят.
- Голяма работа! Тъкмо ще останат стегнати. Нема да се разкашкат.
- А доматеното пюре кога?
- Ей, сега! Всичко заедно! Айде, че няма време за рибата, за скаридите... Да му...майката! Пу, че вкусно стана! Малко дивисил, черен пипер и магданоз.
- Малко сметана, да омекоти киселината на доматите.
- Добре, де! Айде и малко сметана! Е, страшна супа!
- Люто?
- Е, досаден си вече! Какво люто?
- Има едно китайско люто в хладилника...
- Добре, айде...Люто! Ама малко!Супата е готова!
- Да, бе! А месото на рибата?
- Оффф, да... Айде и месото на рибата!...
Диалогът продължи, но няма да го описвам по-нататък с подробности!
Дойде време на рибката. Е, сега вече се улях!!!
- Искам я по-препечена.
- Ако ще и да е суха?
- И спрости вкусове.
Направих в чукалника една смес от...момент да се сетя какво сложих точно. Четвърт главичка лук (искаше ми се чесън, ама свеки като не яде чесън?), вегета, черен пипер, магданоз, лимонов сок и кората на един лимон. Малко зехтин и вино. Стана едно редичко пюренце с което обилно намазах рибката.
Загрях фурната и я пъхнах на най-високото. Оставих я намира и се заех със скаридите.
След толкова години експерименти, най-после намерих перфектния начин за приготвяне на скаридите. Изглежда сложно, но не е толкова. Освен това резултатът си салужава усилието.
Махат се главите и се отделят настрана. Обелват се от черупките (тия последните се изхвърлят). Изчиства им се червото, което ако са малки не пречи, но аз исках перфектен резултат. Лайната вън! И тогава използвах, че вреше супата и ги пуснах вътре за 30 секунди. Още щом си промениха цвета, започнах да ги вадя. Бяха полусурови, но това ми беше целта.
Скаридите имат много нежно месо, става за секунди. Малко повече и стават сухи и жилави.
Вадех ги и си мислех за нещо много нежно, много леко. Нещо, което като го сложиш в устата си да експлодира, да е нежно и сочно отвътре, но отгоре да е леко запеченко и хрупкаво. Да има характер, вкус на морски плод, току-що откъснат.
Има само един начин това да стане. Да се мине леко на пара или вода и после да се довърши бързо на плочата.
- Откъде обаче да дойде вкуса?
- Най-сладкото на скаридите, когато се приготвят необелени, е да смучеш сокчето на главата. Сладко, сладко!
- Да, обаче, моите хора ги мързи да белят скаридите, така че трябв да помисля как да запазя този вкус.
В едно малко тиганче, яко загрято, пуснах само главите. Да се запекат. После им добавих леко винце, да си пуснат сока и започнах да ги мачкам, мачкам, една по една, докат си пуснат сока, Всичкия, до дупка!
Прецедих получения елексир в една чашка. И остана да чака.
- А, така. Сега плочата.
- Знам, бе, време е. Че много се проточи това готвене, заболяха ме зъбите от точене.
- Айде, малко остана! Ще стане много вкусно. Мазнина на скаридите или на плочата?
- На скаридите, че иначе много пуши. Бързичко на плочата, за малко само, че да не изсъхнат, само да се стоплят.
- Айде вади!
- Вадя! В чинията.
- А сосчето?
- Сега! На плочата да се концентрира и карамелизира. За секунди! И венага в чинията при скаридките. Малко лимонов сок, магданоз, прясно смлян черен пипер и КРАЙ!
ОРГАЗЪМ!
Веднага забучихме по една да ги опитаме докато са топлички.
Страхотен вкус! Удоволствие в концентриран вид се разля по цялото ми тяло.
- Снайка, свака ти част! - рече свеки, току-що дошла от басейна. Гладна! - Ей, тия са най-хубавите скриди, които някога си правила! Браво!
И рибата стана.
Малко я изтървах, ама пустите скариди ме бяха погълнали изцяло и замина за няколко минути. Ама стана много вкусна. Почти толкова препеченка, колкото си я представях. Лимончето си каза думата. толкова си каза думата, че го изтървах и в салатата. Прекалих! Нищо, айде, още малко марула, да се балансира вкуса.
Пак се убихме! Не ядохме много, просто беше толкова вкусно, че с малко се нахранихме.
Ох, че съм щастлива! В къщи съм си! На мястото съм си! Не ме мърдайте от тук! Да откривам нови неща с любимите хора! И за любимите хора!
