24 декември, 2011
Днес е Бъдни Вечер. Една от любимите ми вечери. Цялото семейство сядаме около масата, гасим телевизора, пускаме си наша музика и си спомняме за хубавото, което ни се е случило през годината. Стана си наша традиция.
Още сутринта исках да зарадвам детето с едни банички на тиган. Също като другите банички, само дето ги пека на чугунената плоча, бавничко. От четири банички едвам успях да хвана последната, за да й направя снимката.
После сложих набързо една постна манджа с картофи, че да има нещо за обяд.
Следващата задача беше да прегледам туршията дали е станала. Свеки се зае с нея още преи 10 дни:
- Аз ще я направя!
Еми, добре. Сега беше ред да видим резултата. Оххххх.........! Чушките меки!!!
Ами сега? Айде в манджата! Мъчно ми стана да ги хвърлям. И там ще омекнат. Карфиола и морковите са супер, значи все нещо ще има да сложим на масата за Бъдни Вечер. Малко оцет и олио и стана като истинска туршия.
Със свеки си разпределихме задачите. Тя - боба, тиквеника и макароните с мак (сръбски специалитет), а аз - чушките, хляба и украсата на масата.
Свеки готвеше сутринта, аз следобед. Така всяка имаше време да си почине и да е свежа за вечерта.
Преди обяда излязох да свърша някоя и друга работа и не можах да намеря нищо, което да ми напомня , че е Коледа. Слънце пече, чайките крякат, лодките се люшкат...
Свеки се зае с боба - да го свари и да го опечена фурната.
И с тиквеника. На сръбски се казва "бундевар". От бундева, тиква. Та, бундевар, тиквеник. Различен е от нашия, тиквата се слага по средата, като при рулото, не се слагат орехи, но пък се слага канела. Абе, много прилича на нашия, ама не е същото. Обещах й, че догодина или някой друг път, ще направя тиквеник, както го правеше баба ми, точен и с орехи.
Обядвахме овреме по една лека постна манджичка и след кратка почивка се заех с чушките.
Тази година реших да ги напълня с ориз, а не със боб. И, освен това да не са сухи чушки, а печени от бурканче. По-малки са и много симпатични. Запържих лука с много наситно настърганите моркови, прибавих ориза, виното подправките (шарена сол и юзум), половин пресен домат (незнам защо) и наситно нарязан спанак. Не много, колкото да го освежи. А и както беше нарязан наситно, почти се изгуби. Прибавих половината вода. Изчаках да си попие и изгасих. Оставих да изстине и да си попие всичкия сок. Оризът беше полухрупкав. Няма страшно, след това влиза във фурната с останалата вода за 20-30 минути. Само че преди да го сложа да се пече, натроших хляб на миксера, малко червен пипер и олио, обърках го хубавичко да се разпредели олиото и покрих с тази хрупкава смес чушките. Като се запече, замириса чудесно и захрупа още повече!
Звездата на вечерта безспорно е хляба. Имах чудесно бяло брашно от хлебарницата. Сложих му само 6 грама прясна мая, на 800 г брашно. 400 мл топличка вода и малко сол.
Обаче го бих яко! Бих го 3 пъти по 30 яко в плота и този бой си каза думата. Избих всичките лоши спомени и емоции, с които беше натоварена тази година, утерпах го от бой!!! После го оставих да втасва 1 час и повече. Разстелих го внимателно по плота, без да го меся, сложих му семенца ( да посеем, та да поникне нещо тая година), паричка и го завих на топка. Обърнах го обратно. И айде във формата.
Стана чудесен! Чудесен! Свеки каза, че е като козунак, само дето няма захар и яйца!
И боба беше станал чудесен, все едно имаше шунка. Тукашния боб си е деликатес. А запечен на фурната е концентрат.
Всичко беше много вкусно! Но Бъдни вечер н е есамо ядене и пиене...
За Бъдни Вечер съм пробвала какви ли не варианти, и сложни, и прости, и испански, и сръбски. НО няма нищо по-хубаво от простите постни български яденета. Патладжан, чушки с боб или с ориз, боб със зеле или без зеле, туршия, кисело зеле, мед и орехи, сухи плодове, жито, царевица, леща... Имаме безброй постни манджи, които са достойни за всяка коледна маса. А на такъв празник, простотата е на пиедестал, блести в цялото си величие.
Една година пробвах, в желанието си за нещо различно, да празнуваме Бъдни вечер като испанците. С морски дарове! Единствения недостатък беше, че морските дарове се ядат топли, което означаваше, че аз бях непрескъснато на печката, а другите на масата. Освен това влезе в противоречие с българската традиция, че всичко се слага на масата и няма ставане, че иначе ще се събудят лошите духове. Е, онази Бъдна вечер, бая ги разтресохме тия духове! Аз просто не седнах! За финал, само си казахме, че никакви испански истории повече. Освен това много се радвам, когато подминавам щандовете с морски продукти, пред които винаги има опашки и цените са тройни от обикновеното. Казвам си: На! Блъскайте се, плащайте! Ние пък ще ядем боб.
И още нещо. Слава богу, че бългаската и сръбската Коледа са по различно време, та можем да ги празнуваме по двата начина. Сърбите например, приготвят задължително риба. Другото е постно - супа, салата... И няма определен брой ястия, като при нас, а както обикновено - първо, второ, десерт. А,да, купува се нещо ново за къщата, някой тиган, тенджера, съдинка някоя.
Интересно е да видиш как един същ празник се празнува по толкова различни начини при различните народи. Шарения! Какво по-хубаво!?
Ние си създадохме нашата собсвена традиция. Всички яденета на масата, никакво ставане, няма ред в това кой, кога, какво да яде, и никакъв телевизор. Говорим си. Как е минала годината. И само положително! Забранено е повишаването на глас! Интересно е. Прилича на игра, в която правилата са много ясни и точни.
Тази година ми беше трудно с броя на ястията, броя, какво броя и все нещо пропускам. Наложи се на си направя списък, да не се изгубя в бройката. Най-много ме бърка винаги чесъна. Ядене ли е или не е?
Че задължително трябва да присъства на масата, няма спор, но брои ли се за ядене? Ох, а плодовете и сухите плодове? Заедно или поотделно? Както и да е, наредихме един определен брой чиний на масата и захапахме вилиците.
И си спомнихме тази година с най-хубавото, което ни е донесла. Най-веселите моменти! Най-важните, в които си се чувствал горд и голям! Ядовете сами си отиват, особено ако не им обръщаш внимание. Ако ги правиш важни могат да ти покварят красивите моменти. Затова по-добре да не си спомняме за тях, да си отиват и да не се връщат! В забравата! Затова пък хубавите спомени са като храна за човека, помагат му да расте, да го има и да гради още хубави неща. Коледата, и особено Бъдни Вечер, е от онази магични вечери, в които манджата трябва да е проста, за да сме възможно най-искренни и истински със себе си и другите. Манджата на Бъдни Вечер не е център, а основа, върху която разчистваме старите бурени и започваме наново, начисто и на просто.
Честито Рождество, мое мило семейство! Айде отначало!
